Всичко продължи само миг, макар да не ми се стори така. До преди миг бях на границата между живота и смъртта и сега не знаех от коя страна се намирам.
Когато отворих очи, не можах да проумея гледката около себе си. Онзи кратък момент остана запечатан завинаги в съзнанието ми.
Кръв, много кръв, покрила тъмната уличка. Мястото бе станало по-ужасяващо и от преди. Кръвта се стичаше бавно по натрупаните покрай сградите вещи и се събираше на локвички, а между тях, разхвърляни по земята, се виждаха разчленените останки на моите нападатели. Беше тихо, но изведнъж тишината стана още по-осезаема. Не бях обърнала внимание на тихото скимтене, докато и то не секна...
Там, откъдето до скоро идваше шумът, сега лежеше още един труп, а до него стоеше човешка фигура. Изправи се, гледайки към “творението“ си. Силуетът му изпъкваше на слабата светлина. Беше облечен в черно, с тъмна коса. Беше се извърнал почти напълно на другата страна и лицето му не се виждаше. Макар да нямаше друг там, стойката му беше ...