„Самотата е подсещане

и предвестник

на нещо

хубаво или тъжно...”

                                   Дима Керцадова

        В  тиха и студена  вечер, прибирайки се  вкъщи, съсипана от скучния, но  изморителен ден вървях по тротоара и блуждаех  по витрините и  по лицата на хората.

         Улицата беше доста шумна. Не  чувах какво си говорят, но и не исках.Виждах само силуети.Исках да остана  насаме с мислите си.     Забързаните хора бяха  пъстроцветни, като дъгата, като поляна с пролетни цветя.Стана ми забавно и започнах на ум да ги наричам с имена на цветя: маргаритка, ирис, мушкато, теменуга, кактус… Така неусетно изминах половината  път до вкъщи.

        В  далечината срещу мен вървеше мъж. Уличната лампа ми помогна да го забележа сред  тълпата. Висок, красив и елегантен, в черен балтон. Мечтаният, недостижимият, моят идеал за мъж. Вървеше бавно и гледаше  мен. Усетих го!

      На  няколко метра един от друг, в мига преди да се разминем, погледите ни се срещнаха. Взрях се в дълбоките очи срещу мен и дочух сякаш нечий шепот в странен полусън: „Това е Той, Истинския мъж, когото чакаш повече от 30 години! Страхотен парфюм, нали? В  черен балтон с  топли очи и пленителна усмивка. Цял живот си мечтала за него. Това е Той, погледни го!”

        Сърцето ми заби, като камбана. Не отделяхме очи един от друг. Светът  спря шеметния си въртеж, а ние вкаменени стояхме един срещу  друг. Опознавахме се… с поглед, разголвахме душите и телата си, наум… за секунди. Краката ми се подкосиха, устата ми пресъхна.

Мислех, ако ми прошепне тихо” Идваш ли с мен?”, на мига да се хвърля в обятията му и нищо друго на тоя свят няма да ме спре да го направя.

Но Той мълчеше… Нали Истинският мъж бил безстрашен в душата си? Нали той заговарял момичето, щом то му се усмихва?

       С искрящи очи и галеща усмивка, докосвайки рамената си, наситил въздуха със страхотния си парфюм на мъжкар… Той ме подмина!

Беше моят Истински мъж, когото чаках повече от 30 години!

         Поех дълбоко въздух.Любовта ме подмина…отново, а уж не била плод на случайността?Та тя ме срещна с Него... с  Истинския мъж!

            Колко жалко, че хората не могат да връщат миналото!

Но аз все още го търся, все още съм  влюбена, все още горя и не прощавам на себе си.Не простих, че е Истински, че все него съм чакала и  не  направих компромис със себе си! Не извиках след него: „Не ме ли позна?Аз съм тази, която си чакал…”

        Не ми стигна куража…

        Истинските мъже съществуват и ние ги срещаме всеки ден.Само, че не ги забелязваме, може би защото те самите искат така. Но ако вие ги откриете  и  на вас позволят да ги забележите, не ги пущайте. Умолявам  ви, за да не стои и до вас... Самотата!