exuded (Владимир Георгиев)
643 1321
21 июл. 2017 г., 18:39

Из цикъла "Събитията на инспектора" 

  Проза » Юмористическая, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
831 3 5
2 мин за четене

 

РАЗМИСЪЛ

 

     Инспекторът я засмука. Тя димеше от удоволствие. Хвана я грубо по средата и почти я прекърши. Толкова бе лека, бяла; вътре топла и мека – като нещо хубаво.

     Отпи от уискито и помисли. След това само отпи.

     – Този случай ще ме довърши! – каза ядосано и я хвърли в пепелника.

     Тя догоря сама, а той през това време взе друга цигара от табакерата.

     Не обичаше да прави друго, докато не мисли за останалото.

 

СЪДБОВНА НОЩ

 

     В съдбовната нощ той беше влюбен, а тя – красива като гугутка. Нощта ги погълна и полицията пое случая: вече две десетилетия ги нямаше.

     Времето летеше, но твърде неуспешно летеше: някой бе скършил крилата му и то едва се влачеше по стръмния небесен път на битието.

     Инспекторът разбра кой беше строшил крилете на времето и как. Намери чатал в храст и в същото време мисъл раздра нощта. Бе неговата мисъл. Времето падна, омаломощено, и съвсем спря да лети.

     – Времето се страхува от мислите – съобщи на себе си инспекторът.

     Направи крачка, после друга, накрая започна да формира бяг. Той бягаше от връхлетелите го съмнения за изчезването на влюбения и красивата преди две десетилетия, тичаше и споделяше със себе си:

     – Ако тя е била толкова красива, той е нямало да смее да се влюби в нея. Просто съдбата се е изгаврила и те са избягали някъде. Не са изчезнали. Как така ще изчезнат? Да не са пари? Или вдъхновение? Или въображение?

     Случаят беше разрешен, докато инспекторът бягаше. Логиката доказа безусловно, че той никога не е бил влюбен, тя изобщо не е била красива, а времето не лети, защото няма крила: следователно не са минали две десетилетия, а обратно. „Чаталът в храстите не доказва нищо – заключи инспекторът, спря да тича и ритна мъртва гугутка пред себе си. – В крайна сметка не всяка телесна повреда може да се инкриминира. Нито пък това съвсем неоправдано житейско отсъствие, продължило две десетилетия.”

     Помощникът му, който по това време отсъстваше, записваше всяка негова мисъл.

     Мъртвата гугутка литна. Нямаше нужда от нея вече.

© Владимир Георгиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря.
  • И случаят бе разрешен... Страхотно! Поздравления!
  • Тези неща могат да се случат само в главите ни...😅 Другото е, че си го направил необичайно, оригинално и, естествено, талантливо!
  • Знаех си аз, че телепатията е превзела като някоя мода криминалистиката. Отсъстваш, но записваш всяка мисъл на началника си. Знаех си, че в логиката има толкова скрита сила, че може да съживява всякакви пернати. Просто аз не винаги мога да облека всичките си знания в думи. Но знаех, че съществуват такива, като теб, които могат да го направят.
    Определено ме разсмя!
Предложения
: ??:??