10 февр. 2018 г., 00:01

Из мислите на един възкръснал мъченик

Проза » Другие

657 3 4

Минаха години. Опитвам се да не си спомням за теб. Аз вече се научих да живея. Отново мечтая. Усещам, че светът около мен се движи. Отново се усмихвам. Има смисъл. Намирам го в неоткриваемото. Не тъгувам. Свободен съм. Боря се. Прощавам. Мога да обичам.
Научих се.
Отново.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ranrozar (Стойчо Станев)

Пътят е тежък,но си заслужава...

2018-02-11T06:29:38+02:00
Shay (Лесли)

Да се стигне до тук е едно от най-трудните неща, които човек може да направи.

2018-02-10T19:03:35+02:00
imperfect (Яна)

Красиво... И толкова нежно...

Казал си много едва с десетина думи. Уж добре позната истина, а все пак нещо ново. Точно това обожавам в думите, които извират от перото ти — не ги подчиняваш, а ги... прелъстяваш... приласкаваш. Галиш тях и с тях.

Малцина умеят това.

2018-02-10T08:23:59+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Поздравления за мъдростта!

2018-02-10T00:16:37+02:00