Из „Обречен ум”

С.Л.
    ''Диагнозите не бяха важни или поне така си мислеше Ралф. Белите стени го притискаха, а бронираното стъкло в килията му гледаше към стола на охраната. Не намираше и нищо притеснително в заобикалящия го пейзаж.
    Всички го наблюдаваха със страх ,но избягваха всякакъв очен контакт, а ако трябваше да мината покрай неговата метално-стъклена обител го правеха бързо, без да се спрат. Ралф седеше спокойно на металният си стол и наблюдаваше как страхът ги обзема, наслаждаваше се на гледката. При всеки удобен случай , просто за собствена наслада, съвсем леко почукваше с пръст по стъклото, и сестра Амброуз изпускаше таблата в неудържима паника. 
    Да обичаше играта на лов нищо, че бе уловен, пак си оставаше ловецът. Изпитваше неописуемо удоволствие от това да внася ужас в лицата им.''