...  Вчера се отбих  в църквата, която се строи  с мое дарение да проверя до къде са стигнали. Оказа се, че строежът е почти приключен  и се осъществяват довършителните работи - външните и вътрешни мазилки, инсталации, дограми  и  др., както  и изографисването на иконите. Онова копеле - художникът - едно брадато пиянде - ги е наредил всичките и горе долу приличат на себе си, но никъде не забелязах собствения си образ. Намекнах му деликатно  и той вероятно си  взе забележка, защото е направил съществени корекции, дори се е престарал. Гледам  днес Архангел  Михаил  много ми прилича на Анго - кучето, свети Петър на  Пешо - циганчето,  а свети Георги на  Гочо - тъпото; моя милост  гледа умно и всепрощаващо от иконата с разпятието, разбира се, с ореол и трънен венец, само че ме е поокастрил от тук от там  и ме е смалил с почти сто кила. Обясни с известна тревога, че човекът, когото олицетворява иконата е  бил много слаб и измъчен, поради което  е трудно  да бъда вместен целия. Попитах го те по онова време нямали ли са школи по борба,  а той обясни, че са нямали, а освен това  се хранели само с манна небесна  и сушени сливи. Няма пържоли, няма вино и кебапчета. Изостанал народ.

• - Ами защо си ми турил тоя трънен венец, бе брато? - питам го аз.
• - За да приличаш на Христос.

Е  ами щом трябва няма как, ще си носим кръста. Тежка е моята.

Ама право да си кажа, доядя ме на онези  копелдаци - фарисеите, дето са ме тормозили едно време. Ще отскоча някой ден към  Ерусалим  и ако ги мярна тъдява, направо им турям един фишек под гумите. Мамицата им  фарисейска!..

Ядоса ме малко и моят човек от парламента. Сума пари пръснах, докато го направя човек и го вкарам в парламента, а той все бави моята работа. Разгеле, накрая  се похвали, че  законът минал на първо четене  и се очаква да мине  и на второто. Само че трябвали още пари.  Опъвали се този и онзи от колегите му. Пари, пари, ама  за всеки случай трябва да им изпратя  Кияка и  Мисира да си поговорят малко на саме. Те много умеят да убеждават, даже и без да кажат нито дума.

А всъщност, моят проект е много перспективен и се отнася  до задължителното внедряване на розовия цвят  за таксиметровите автомобили, а защо не и за останалите. Работата е там, че когато моите технолози от маалата  разработваха нова технология - боя за великденските яйца, се получи чудесен розов цвят  с гланц и висока трайност. Пробвах я на няколко автомобила  и играта заспа на „три без коз". Автомобилите светнаха като майски рози. Истински пролетни привидения. Незабавно започнахме масово производство.  Хванах депутата  и го посветих в намеренията си. Той се ослуша, замисли се, но като му показах пачката  с нови евро,  засия  и се хвърли в атака.

• - Значи брато, - рекох му - искам със закон всички таксиметрови автомобили да станат розови. Още срещу Великден.
• - Няма проблеми - изрева той и хукна към парламента.

Че няма, няма. И без това червените сега малко порозовяха, та колко му е да порозовеят и такситата.

Хванах и ония мушмороци от държавен контрол, черпих ги в  Шератън, бутнах им по една пачка под масата и им обясних  за какво става въпрос. Те откликнаха с ентусиазъм.

В патентно бюро също нямах никакъв проблем. Те дори и не провериха резултата, а химическите формули, дето бяха нахвърляни в проекта  направо им идваха като плява. Измислил ги беше  Гочо-тъпото,  след като го изгониха още първия семестър от  катедрата по химия в университета, защото смесил на изпита една колба с бял фосфор и течен кислород  и тя взела, че гръмнала, за малко да ги изтрепе.

Взех го в моята лаборатория, защото ми трябват  млади специалисти  по изготвянето на  някои химични вещества с освежаващ ефект: афродизиаци, транквилизатори, амфетамини и други полезни и търсени от народа продукти. Момчето заработи усърдно и бързо спечели симпатиите ми. Голяма част от работата по изготвянето на розовата боя беше негово дело. Прочее, проблемът с боята се уреди лесно. Онези прибраха парите  и получих патента. Сега остава да направим едно голямо тържество по случая. Ангажирал съм най-добрите кечкини и групата на Глория.

Снощи моите хавери ме запознаха с една  дама, та чак ми се стричи дъвката. Разкошно парче. В шоубизнеса била и  работела за някой си Моцарт, ама аз на тоя Моцарт, ако не му запаля офиса, ела и ме заплюй .

Тя тази дама какъвто баджак е изпраскала, трябва и само един  готин минижуп, малко по-шик фризура и такава чалга ще ти извърти, че свят ще ти се завие; ония батета от маалата  ще я заринат с пари, а те Моцарт, та  Моцарт.  Не важи тук Моцарт, брато. Гаджето е мое. Свирела на някаква чалгия - май пиано беше - и един рошав  перко с тоягата  маа отпред. Тя щом на пиано свири и други свирки знае да прави.  Ако питаш мене и на пиацата да я пуснеш, и в хотела гостите да забавлява,  пак под пари ще остане. Казах и да  зарязва тоя  Моцарт и да идва при мен. Барем пет пъти повече ще и плащам от Моцарт. Имало там и някой си Бетовен, дето също се заплесвал по нея, ама  аз и на него съм вдигнал мерника. Тия момчета хич не знаят с кого си имат работа ей! Ще ме вкарат в  беля, ама мисля най-напред  да ги хвана и да ги закарам при попа в черквата  да им поговори с добро  да не ми се пречкат. По християнски.

Напоследък  се каня  да си вдигна един замък, ама ми трябва подходящо място. Няма да е някъде сред калабалъка  и сред боклуците на  столицата.

Най-добре е на някой хубав хълм  край столицата - да се вижда от далече и да се знае кой е чорбаджията. Препоръчаха ми едни  пичове Венериния хълм  на Нина  Николина. Още не съм ходил да го видя, ама ако ми хареса, направо го купувам. За какво и е на фолкпевица този Венерин хълм - кючек ли ще играе на върха?

Обадих и се по  телефона:

• - Нинче - казвам - хайде да ме качиш на твоя Венерин хълм, ма душа, да го видя, че искам да го купя.

Тя се захили и ми трясна телефона. Зная и аз номерата на  Нина.  Иска да вдигне цената. Ама аз ще  се кача на Венериния  хълм, та каквото ще да става. На мен не ми минават тези номера.

Те и онези - таксиметровите шофьори се опъват и какво? Ще кандисат накрая.  Жълти таксита? Те ти жълти таксита. Сега пък розови таксита?

Ами  розови да са, няма мърдане - такъв е законът.

Ще публикуват закона в държавен вестник и шофьорите ще клекнат. Ами къде ще идат - закон е това; не е ала бала.

Ревнаха, че след първия дъжд боята се измила.

• - Шефе,- притесняват се моите момчета - какво ще правим; тая боя като завали дъжд и се измива?..
• - Хич да не ви пука - успокоявам ги аз - от това по-добро няма. Като се измие, ще си купят нова боя и пак ще боядисват. Да върви алъш-веришът. Ние какво ще правим с тези производствени мощности, ако не можем да си пласираме стоката...

Млъкнаха и кандисаха. Ще купуват, няма къде да идат.

Каня се да пусна връзки да приемат закона и в целия Евросъюз. Навсякъде - само розови таксита - б.г. производство - тоест - мое. Ще залея Европа с розова боя. Няма майтап.

Имам още една идея. Чудя се  дали самолет да си купя или подводница. Сега всички сериозни бизнесмени като мен  си купуват самолети; и аз мога да го направя, но на първо време мисля да бъде подводница. По-екзотично е и някак по-скрито. Бая повече стока можеш да прекараш с една подводница  и никой няма да те види, особено, ако е някоя по-специална стока, дето не е хубаво да минава през митница. Помислих  доста по въпроса. Дори сам си изготвих проекта; един пич ми разказа за някой си  капитан Немо, дето сам си направил подводница и ги побъркал  ония ченгета, дето тръгнали да го арестуват. Показах скицата на едно инженерче, а то се захили  и взе да ми разправя разни измишльотини.

• - Това - кай - противоречи на закона на Архимед.
• - Закон ли? Че кой е тоя Архимед, бе мамицата му мръсна! Докога ще ми пречат с тия шантави закони?!

Веднага хванах моя човек от парламента  и му обясних цялата кондика. Не било много сложна работа .

• - Нямаш проблеми, брато, - каза ми той - ние какви по-завързани закони сме оправяли, та този ли. Още утре ще му се обадя на оня Архимед и ще му кажа да пие една студена вода.

Оправен човек е моят депутат.

Абе, като си помисля за някои закони, дето ги бълват непрекъснато, направо ме хваща яд. То бива, бива бюрокрация, ама това на нищо не прилича.  И онова копеле Айнщайн, и той вкарал някакъв закон  за ограничение на скоростта. Много специален закон бил.

Да паднеш от смях. Какво му е специалното?  "Нямаш право да караш  със скорост  по-висока от скоростта на светлината"...

Айде бе!  Он ще ми каже на мене  с каква скорост  да карам. Още утре хващам цялата парламентарна група и ги строявам в две редици.

"Да се отмени тоя закон! Възражения не приемам. Точка."

А на  Айнщайн на първо време ще му гръмна Беемвето. Само за предупреждение. Да се знае кой командва парада. Да пита, когато се кани да  пуска нови закони, че мамицата му...

А-а, за малко да забравя. То от много грижи къде по-напред да огрея.

Канят ме да спонсорирам  Софийския университет. Ректорът ми е  познат и не мога да откажа. Трябва  да изнеса и една лекция пред студентите по икономика  на тема: "Етика в големия бизнес". Вече съм кажи-речи готов, ама някъде съм я забутал тая етика  при местеното и сега не мога да се сетя. Пратих  Колю-змея да докара с камиона от складовете  в  Илиенци малко етика, щото тука нямало. Другата лекция ще е за кича в рекламата.

Това е по моята част, само не можах да разбера  в свободен стил  ще бъде тоя кич или класически. А за рекламата  все ще измислим нещо.  Днеска чух една по Би Ти Ви-то  и  много ми  ареса:  предлагаха "дамски превръзки с дискретен аромат".

Копелето обеща да ме направи  "Доктор хонорис кауза"...

Р