ИЗБОР

     Като слушам по необходимост, по-точно – поради неизбежност, тъпите реклами по телевизиите сутрин, установявам, че ако мислиш обратното на казаното, може и да се получи нещо като здрав разум. Вземете например тъпнята с раменете на вратаря. Те на пърхот не носят, обаче над раменете се издига шия, тя пък носи глава, а главата носи на пиене. Ето ти зародиш на добра идея.

     Или простотията, че успехът е въпрос на избор. Очевидно неуспелите са вид идиоти или поне мазохисти. Те предпочитат да изберат да са лузъри, защото нямат разсъдък или просто не са политици. Стоят си като Буридановото магаре между два успеха, гледат наляво – успехът им се струва прекалено голям, после се взират надясно – там пък успехът изглежда твърде малък, и накрая избират провала. Той им се струва най-подходящ. Подобна словесна формулировка разкрива опасен кретенизъм у автора, но ако се замислиш... защо не? Няма как всички да сме успешни. Все някой трябва да загуби, значи трябва да има загубеняци, та да могат успешните да си избират успеха свободно, необезпокоявано. Има такава хармония – за да спечели някой, друг трябва да загуби. Научих го, докато работех в една фирма за търговия с акции.

     – Дериватът, брат – каза ми най-опитният брокер, - е форма на кражба. Търгуваш с предполагаемото, с очакваното, с невидимото.

     – Като окултистите, ония, дето предсказват бъдещето – направих сравнение аз.

     – И да, и не. –  Брокерът беше мъдър и алчен човек. – Тези, които предсказват бъдещето, са ненормални и затова вярват, че бъдещето наистина ще е такова, каквото го виждат.

     – Или каквото си го измислят – рекох аз, за да покажа, че разбирам.

     – Именно. А ние, търговците с акции и деривати, с безналични книжа, изобщо не вярваме нито в стойността, нито в съществуването на правата, които продаваме и купуваме. Вярваме само в пазара. Той е по-важен от това, което се продава на него. Стоката няма значение. Тържището е всичко. Разликата в цените. Това е.

     Прав трябва да е бил този брокер. Успехът е въпрос на избор. Сам си избираш пазара, свободен си да отидеш до която и и да е сергия, а понякога дори ти позволяват и съвсем сам да си избереш зеленчука или плода.

     – Дайте ми от онези черешки, по-червенките!

     И продавачът слага. После от спанака. После и моркови. Когато се прибереш, разбираш, че черешите са червиви, спанакът е спаружен, за морковите да не говорим. Но ти си реализирал своето право на избор. Не си прецакан. Просто не си успял, не че не си имал възможност. Направил си погрешен избор, но си имал избор все пак. И най-накрая се замисляш защо успехът избира винаги едни, а пренебрегва други?

     И защо раменете не са за пърхот? Да, те са за крилете на хората, които все не успяват да изберат успеха. За вратарите, които все пазят чужди врати. И дори за тези, които си бръснат главите като древните египтяни, за да се опазят от бълхи и въшки. Но не и от пърхот.

     Избираш да живееш почтено? Кофти избор, но си е твой. Независим. Свободен избор. Бъхташ над книгите, получаваш високи оценки в института, после се оказваш по-добър от другите експерти в учреждението и най-накрая ти дават най-ниската заплата, не получаваш повишения, не те пращат на специализации, пращат други, смотани, лигави, подлоги, хора с различен от твоя, правилен избор. И някоя прокурорска проверчица може да ти спретнат, та да си знаеш мястото и да не шаваш много-много. Защо ли? Заради лошия избор. Не си избрал успеха, друго си избрал. Може и да си добра стока, но пазарът не те оценява. Не ставаш за алъш-вериш.

     Такива ми ти работи.  Време е да гася телевизора. Такъв избор направих. Дано да е успешен.