Времето, което най-много мразеше след поправителната есенна сесия бяха местните избори за кметове и общински съветници. Баща му беше лидер на една от основните политически сили в града и по време на избори къщата им се превръщаше в нещо като малък импровизиран предизборен щаб. Любо мразеше това време от дъното на душата си, не само заради големия медиен интерес към всички кандидати, но и защото баща му го караше коренно да промени държанието си! Не трябваше да ходи по дискотеки, да употребява алкохол, да закъснява, да се среща с неподходящи хора, тоест с приятели, на които майките или бащите им не бяха от същата политическа сила! За неговите 23 години това беше нещо като невидим затвор, в който той беше единственият затворник, нямащ нищо общо с политиката, но обслужващ политическите цели на баща си. Когато вървеше по улицата имаше чувството, че баща му го наблюдава от всеки от многобройните плакати, разлепени по целия град. Изпитваше непоносимост към всички тези лъжи, които не само бащ ...