Времето, което най-много мразеше след поправителната есенна сесия бяха местните избори за кметове и общински съветници. Баща му беше лидер на една от основните политически сили в града и по време на избори къщата им се превръщаше в нещо като малък импровизиран предизборен щаб. Любо мразеше това време от дъното на душата си, не само заради големия медиен интерес към всички кандидати, но и защото баща му го караше коренно да промени държанието си! Не трябваше да ходи по дискотеки, да употребява алкохол, да закъснява, да се среща с неподходящи хора, тоест с приятели, на които майките или бащите им не бяха от същата политическа сила! За неговите 23 години това беше нещо като невидим затвор, в който той беше единственият затворник, нямащ нищо общо с политиката, но обслужващ политическите цели на баща си. Когато вървеше по улицата имаше чувството, че баща му го наблюдава от всеки от многобройните плакати, разлепени по целия град. Изпитваше непоносимост към всички тези лъжи, които не само баща му произнасяше по време на обиколките си из заводи и села, но и към всички други политици, които по време на избори сякаш се превръщаха в икони със своята фалшива загриженост, надявайки се тя да им донесе повече изборни гласове. Всеки избрал своето абсурдно лого, използвайки измъчеността на народа, предлагайки надежда на хора, нуждаещи се повече от всякога от нея! Продавачи на надежда или по-скоро амбулантни търговци, крадящи мечтите на хора, отдавна спрели да мечтаят.
Часът беше към 18:30, Любо отново се чудеше дали да се прибере вкъщи или да си открадне още няколко минути свобода! Реши да се прибере! Баща му беше седнал в хола със своята съветничка и обсъждаха в кой дом за сираци е най-добре да посетят!
- Мисля, че най-добре ще е да отидем в дома до старата захарна фабрика - каза съветничката!
- Не, прекалено нов е, трябва да е по-мизерен, за да направи по-силно впечатление на хората, децата да са по0дрипави - настояваше баща му. - Трябва продуктите, които ще носим на децата да са по обемни, нали разбираш, за да изглеждат повече!
Боже колко абсурдно и жалко звучеше това, всичко се въртеше около това дали хората ще се впечатлят и никой не се интересуваше от самите деца! От какво имат нужда, от нещо, което хора като баща му никога няма да можеха да им дадат - като обич, съчувствие, разбиране! Затворени в клетката на собствените си егоистични цели, сложили маската на лъжливата откровеност безочливо лъжат хората!
В следващия момент Любо мина през хола!
- Тъкмо за тебе си мислех, нали учиш педагогика и ходите по наблюдения по детски градини и домове! Чудех се дали не знаеш кой дом е в най-окаяно състояние, за да помогнем. - Баща му явно не знаеше, че Любо е чул целия разговор! Той не издържа на тази наглост от страна на баща си и изля всичко събирано в себе си в последните дни!
- Не те ли е срам да ме питаш такива работи, при положение, че се интересуваш само от това как ще реагират хората и не даваш пет пари за горките деца, които използваш като фон на всичко. Нали си политик, загрижен за децата, а не знаеш кой дом е най-зле в момента! Явно се сещаш за тях само покрай избори, както за мен покрай рождения ми ден! Омръзна ми да се държа като пълен идиот заради теб, мислиш, че хората не разбират ли? На всички им е ясно какво става покрай избори, хората може да живеят в нищета, но не са глупави! След всичко казано той хвърли раницата си в краката на баща си и побягна навън. Чу след себе си ядосания глас на баща си:
- Не разбираш ли, че всичко го правя заради теб, да имаш бъдеще!
Баща му отново лъжеше, всичко беше заради властта! Защото тя беше тази, която кара хората да се мислят за недосегаеми и спокойни за бъдещето си!
"Да се домогваш до власт за спокойствие и безопасност е все едно да се изкачиш на вулкан, за да се скриеш от буря."(Петрарка 1304-1374)