Изборът на Майката
Изпечената пита на слънцето не можеше да пробие гъстата пелена от тежки, сиви облаци, увиснали като огромни таралежи, разстрелващи с милионите си остри бодли смълчаното утро. Върховете на дърветата се прегъваха с пукот под ледения порив на разбеснялата се виелица.
Закъснелите усилия да намерят приют на майка, стиснала здраво за ръцете две невръстни деца, се спряха до вкопчилия се над пропастта дървен мост. Отсреща примамливо се спотайваше спасението – малък навес, изсечен в назъбената плът на скалите.
Само след минута щяха да бъдат на сушина... Мостът тежко въздъхна и огъна старческата си снага под напористия бяг на босите стъпки. Но глухият стон на скършено дърво превърна минутата в безкрайност и секундите спряха своето лудо препускане по отвесната стена на Времето.
Зловеща скулптура беше застинала над обвитата с бяла пелена смълчана бездна! Майката, забила пръсти в крехките ръце на децата си, висеше заклещена с единия крак за моста. Разпятието, по някакъв странен н ...