Изборът на Майката

  Изборът на Майката

      Изпечената пита на слънцето не можеше да пробие гъстата пелена от тежки, сиви облаци, увиснали като огромни таралежи, разстрелващи с милионите си остри бодли смълчаното утро. Върховете на дърветата се прегъваха с пукот под ледения порив на разбеснялата се виелица.

       Закъснелите усилия да намерят приют на майка, стиснала здраво за ръцете две невръстни деца, се спряха до вкопчилия се над пропастта дървен мост. Отсреща примамливо се спотайваше спасението – малък навес, изсечен в назъбената плът на скалите.

Само след минута щяха да бъдат на сушина... Мостът тежко въздъхна и огъна старческата си снага под напористия бяг на босите стъпки.  Но глухият стон на скършено дърво превърна минутата в безкрайност и секундите спряха своето лудо препускане по отвесната стена на Времето.

       Зловеща скулптура беше застинала над обвитата с бяла пелена смълчана бездна! Майката, забила пръсти в крехките ръце на децата си, висеше заклещена с единия крак за моста. Разпятието, по някакъв странен начин откъснало се от врата ù, се поклащаше като тъжно махало, омотано около скършения парапет и сякаш отброяваше последните мигове Живот, разделящи ги от Вечността.

       Тя трескаво прецени шансовете за оцеляване.

Дългите години, прекарани из планините в катерене, я бяха научили на трезва преценка. Единствената възможност да оцелее едното ù дете, беше да пусне другото, но кое и защо именно него? И как щеше да живее после със своя избор? Спомни си за безсънните нощи, през които бдеше над съня им с толкова обич. Помнеше първите им зъбчета, първите думички, първите плахи стъпки, намерили приют в топлата майчина прегръдка само миг преди да се препънат в невидимите нишки на нетърпението, с което препускаха из примамливо зелените все още поляни на Живота. Шрапнелите от тежки дъждовни капки се бореха за надмощие със сълзите на отчаяние, които се стичаха по изкривеното от болка лице на Майката. Железният захват на ръцете ù все още беше неподвластен на първите признаци на умората, изпълзели като малки отровни змийчета от ледената ù утроба. Времето надменно беше обърнало гръб в жестоката битка за оцеляване.

       Изборът, който трябваше да направи Майката, беше най невъзможният вертикален хоризонт, извисил мрачен силует пред безнадеждно крехката пътека на спасението!

       Тя гледаше втренчено Разпятието и тихо се молеше ръцете ù да издържат докрай, да не я предадат точно сега. Молеше се дъската, която  силно припукваше под тежестта на телата, първа да се предаде, за да я спаси от непосилното чувство да види полета на откъсналите се от все по-отслабващите ù ръце бели птици. Не би могла да понесе секунда дори, надживяла децата си, а знаеше, че самоубийството беше тежък грях и тихо продължаваше да се моли... Грехът, който беше готова да извърши без капка колебание, въпреки вярата си!

        Беше един от малкото дни, в които Бог се вслушваше и изпълняваше молбите на хората!

        Дъската изпука зловещо...

Три тела се запремятаха във въздуха, вкопчени в предсмъртните обятия на пелената оловно студен дъжд...

        „Стоп камера” – изсвистя в дълбоката тишина, обхванала работната площадка, само миг след като дебелият дунапренен дюшек приласка в спасителната си пазва актьорите. Снимачният ден беше завършил.

        Майката, приятно уморена, се завърна вкъщи, свари си голяма чаша черно гъсто кафе и излезе на терасата. Отвън ехтяха щастливите гласове на нейните деца. Тя се загледа усмихната и щастлива, че ги има, че може да се наслаждава на специалните моменти, на които се радваха взаимно. Не беше в състояние да си представи за секунда даже живота си без тях. Но дълбоко в сърцето ù се загнезди онзи тежък въпрос: „Какъв ще бъде изборът ù някой ден, ако...”

        Тя – Майката, всъщност знаеше отговора!

Честит празник на всички настоящи и бъдещи Майки!

Бъдете здрави!!!