Като в пясъчен каданс се топят пошли мигове - не мога да ги преброя! Нищо не остава след тях. Не виждам диря, по която да се завърна. Някой е обърнал знаците - въртя се в кръг, омагьосан от обещанията, които ми прошепна преди да те открия...
Търся те и не преставам да се удивлявам на спокойната неумолимост на необратимите случайности.
***
„Порочният кръг, в който сам се набутах, започва да ми диша във врата с неспираща досада. Трябва да се освободя от оковите ти. За кой ли път позволявам да се гавриш с достойнството ми?"
Допивам поредната чаша „малко" и по погледа на бармана съзнавам, че съм поговорил със себе си на глас. Не е особено впечатлен. Навярно това му е поне стотното откровение за деня. Свличам се на земята. Някой ме поема и ме извежда навън. Преди да заровя глава в крайпътната канафка, една мимолетна мисъл прорязва остатъците от инстинкти в иначе грохналото ми туловище: "Дано поне ми оставят документите този път..." И още нещо: „Когато ми омръзне да изслушвам себе си, обещав ...