Изгубен

  Той е добър човек.

  В погледа му имаше и тъга, и някаква безумна лудост. Изгубен сред човешката жлъч от омраза, търсеше себе си. Въплъщаваше се в различни роли и играеше ли играеше - всеки път по-добре, и всеки път по-тъжен. Другите не го разбираха, но той не се и стараеше  да бъде разбран. Уморен и тъжен, прикриваше цялата си болка и самота под маската на ексцентричната лудост.

  Какво или кой го беше тласнал в улея  на самотата - винаги сред тълпа от хора и винаги сам.

  Поредната жена в живота му. Поредната бутилка вино. Поредната тъжна роля от сериала "Живот".

  Качи се на колелото си и запраши към близкия до града манастир. Въртеше неуморно педалите и бързаше да се отдалечи от цялата болка, която беше насъбрал в себе си.

  А там - тишина, смирение, Божи мир.

  Искаше да остане сам със себе си и своята болка, която да разкаже на Бог, с надеждата Той да му покаже верния път. Пътя към душата му - уморена от търсене и неразбраност.

  Той е добър човек, затова Бог ще му покаже кой е и ще изцери наранената му и самотна душа. Той има за какво и за кого да изживее шеметния си живот изпълнен с обич и топлина. Той има какво да даде на другите и да не е вече сам, а част от едно цяло и ще намери верния път и вярната роля в сериала "Живот".

  Аз ВЯРВАМ в него.