Ще те заровя далеч в съзнанието си, знаеш, нали?
Ще си спомням очите ти, но ще гледам през тях. Ще подтисна в съзнанието си миговете, в които бях щастлива, защото те виждах. Защото те имах, макар и не мой. Сега животът е пред мен, но ще принадлежа на друг. Друг ще стиска сърцето ми, а аз ще съм щастлива, защото теб няма да те има, за да ме нараняваш. Няма да те видя никога повече. Ще те срещам насън. Ще скимтя от болка, ще плача. Ще те срещна в друг живот, но ти пак едва ли ще си мой.
Един ден при моста под дъгата, ще ме познаеш. Ще те чакам там, защото знам, че ще съм първа. Ще приседна, провесила крака, загледана в реката. Ще се взирам във вече остарялото ти лице и ще стоя кротко притихнала, в небитието. Ще те посрещна. Объркан, уплашен... Ще те прегърна и успокоя, защото сме били заедно и пак ще бъдем, живот след живот. Сън, след сън. Запазих каишката и. Погребах я с нашийника, каишката е в мен. Когато те гледам в съзнанието си, се протягам. Отварям жабката на колата и вземам каишка ...