24 апр. 2010 г., 20:48
14 мин за четене
- Какво, по дяволите, правиш тук? – изпищя Далия, а лицето ù поаленя от ярост. - Не ти ли стана ясно, че не желая да те виждам повече?
- Знаех си, че не си от най-непорочните девойки, с които съм бил, но не предполагах, че до такава степен владееш курвенските номера – изсмя ù се в лицето черноокият млад мъж и скръсти ръце пред гърдите си. – Поне да беше имала малко достойнство и да ми го беше казала в очите. Но явно при теб всичко става зад кулисите.
- Още от самото начало трябваше да си наясно, че за мен си просто един каприз! – тя вирна брадичка и се притисна към неспособния да помръдне Аделин. – Намекнах ти го по толкова хиляди начини, че трябва да си пълен глупак да не си го осъзнал!
- Скъпа, не знам с какви мъже си имала работа досега, ама аз съм директно животно и от тънки намеци не разбирам – изсъска той. Изглеждаше готов да я удуши.
- Толкова по-зле за теб! – изкрещя тя в отговор и тропна с токчето си. – От това по-ясно не виждам как ще стане. Махай се веднага! Аделине, ако про ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация