Изкуството дава заряд на заобикалящата ни реалност.То я осмисля - и ù намира място в сюжета на живота - вещите имат предназначение, хората роли.
В зависимост от течението, към което принадлежи отделният сценарист на сюжета, житейската ситуация се пресъздава по различен начин - истината за живота е мястото, където се преплитат различните гледни точки.
Естествено творците често се контраатакуват - отстояват позициите си, защото човешкото същество е така устроено, че пречупва случващото се през собствения си мироглед в зависимост от ролята, която индивидът изпълнява. Не без значение е и темпераментът на сценариста, неговият житейски опит възрастта му и прочие.
Изкуството е средство, то не е реалност. Всеки изразяващ има своя теза, всеки е прав, защото вижда ситуацията от различна позиция. Когато се намиращ в картинната галерия, всеки отделен експонат е различен, в зависимост от своето разположение в пространството, от това дали си се съсредоточил само в една картина или с едното око се взираш в съседната, дали познаваш творчеството на автора в цялост и не на последно място, дали по принцип се наслаждаваш на изкуството в общоприетия му смисъл. Може би ти би придал смисъл на нещо друго изкуствено, а не на картината с жената, възседнала белия кон? За теб това е просто платно с изображение, сложено в рамка.
Излез от галерията, не бъди убиец! Отиди там, където изкуствените нeща ти говорят... Ако си бил там не самоинициативно, а защото някой ти е казал, че трябва да осмислиш въпросната картина, тогава не му казвай,че ти преди малко лиши от съдържание жената с белия кон, а го вземи със себе си и се върни там, за да погледнеш картината през неговите очи. Не всеки разбира от изобразително изкуство. Само не бъди убиец...