Иво се спря пред двете момичета, поемайки си въздух едва едва. Капките пот се стичаха по бялото му лице, горните копчета на ризата му бяха разкопчани, явно заради жегата. От ризата му се стичаше вода. ‘'Пак са ходил на реката'' каза си наум Анна. Ах, как обичаше да го гледа, как плува в студените води на малката рекичка, как се гмурка и излиза на повърхността точно като делфин (май тук е момента да кажа, че Анна може би малко харесваше Иво, е да, все пак той беше най-хубавото момче в училище).  Ивайло бе с  година по-голям от Анна (т.е на 18), но те се познаваха, живееха на една и съща улица. Анна много добре си спомняше как когато бяха деца (е, те и сега са, но вече пораснали) тичаха по улиците и видгаха целият квартал във въздуха, как бабите им казваха, колко са непослушни и немирни и все им се караха. Следобед, когато станеше топло, те сядаха на сянка под голямата топола, Анна взимаше една книжка и започваше да чете. А Иво я слушаше в такъв захлас, че дори и не усещаше как мухите бръмчат около него. После станаха ученици, нямаха време за игра, трябваше да учат, но всяка сутрин те заедно отиваха до училището и всеки следобед заедно се връщаха.

- Анна? Искаш ли... иск... аш ли да дойдеш с мен, с мен на танците довечера? -попита я Иво, опитвайки се да си поеме въздух.

Сърцето на момичето поскочи от радост, откога беше чакала такъв момент.

- Да! Да! - извика тя

Иво се усмихна и я хвана за ръката:

- Какво ще кажеш да те взема в 6.

- Няма проблем - отвърна Анна и отново се усмихна.

Но след секунда красивата и усмивка слезна от лицето. Та с какво щеше да отиде на танците, нямаше рокля. Обърна се към Мариела, целуна я по бузата, каза и сбогом и бързо затича към вкъщи. За момент Мариела не успя да разбере какво точно става, но след като видя колко щастлива е приятелката и, тя се усмихна и и пожела успех, макар и вече Анна да бе доста далеч от нея.

- Моля те, мамо, моля те! Аз много искам да отида.

Анна вече се бе прибрала у дома и умоляваше майка си да я пусне на танците.

- О, добре, но само до 10. Не по-късно. - беше крайният отговор на майка и след многото молби.

- Благодаря, благодаря ти, мамо! - викаше и подскачаше от радост момичето.

- Но какво ще облека? - попита тя разтревожено

- Стой тук. Ще ти покажа. - усмихна се нежно майка и.

След 10 минути тя се върна с една красива бяла риза и зелена поличка. Ризката бе удивителна и прелестна, с леки зелени краски по нея, които идеално се съчетаваха с полата. Анна много ги хареса и веднага ги облече, после среса и върза косата си с красива зелена панделка. След около 30 минути на вратата се позвъни! ‘'Сигурно е Иво'' развълнувано подскочи тя. Бързо стана от столчето, на което седеше, докато чакаше момчето и изтича до вратата. Отвори я и се хвърли на врата на Иво.

- Да вървим, да вървим! Хайде! - прошепна му тя тихо.

Иво само леко са усмихна, пое ръката и и те бавно потеглиха към залата за танци.

- Анна, Анна, да не забравя. Когато се върнеш, нас с баща ти няма да ни има, ще отидем да видим как е баба ти. - подсети я майка и.

Но Анна бе така отнесена, че дори не я и чу. Тя се бе вторачила в Иво. Колко хубав бе! Той беше онова красиво и мъжествено момче, а тя бе малкото и уязвимо момиченце.  Хванати за ръка, те влезнаха в голямата зала за танци. Там вече имаше много други двойки, които танцуваха на фона на бавна и нежна музика. Ан видя Мариела, тя бе се онова момче... ''оу, ужас'' каза си тя. ‘'Онова момче, което работеше в онзи магазин и всеки път се закачаше с момичетата. Тя изобщо не го харесваше, просто не и беше симпатичен.

- Анна, ела да те запозная с едни хора.

Тя се обърна и видя господин Фотев, учителят и по изобразително изкуство.

- Ела, ела ще те запозная с едни много важни хора. - каза и той и я прегърна.

Тя тръгна с него. Когато стигнаха до мястото, там стоеше един мъж, може би 40 годишен с рижава, почти червена коса и дълги също така рижави мустаци и още някакви мъже, които по нищо не се различаваха от него. За секунда на Ан и стана много смешно.

- Това е Мисътр Баум. Той е директор на галерията в Магдебърг, Германия. Показах му няколко от твоите рисунки и той се съгласи да ги изложи на показ и ако имаш късмет, те ще бъдат купени за много пари.

Сърцето на Анна заподскача силно, дори по-силно от онзи момент, в който Иво я бе поканил на танците. Сега можеше да бъде богата и известна и можеше да си позволи онази голяма къща с красивите прозорци.

- Искам да ви поздравя за големия ви талант - каза и германецът и се наведе и стисна здраво ръката и.

- Добре, Анна, детето ми, бягай  и танцувай сега. - усмихна се господин Фотев и я потупа леко по рамото.

Анна бързо изтича при Иво и му разказа всичко, но той не реагира, само се усмихна леко. Тя бе толкова разочарована от неговата реакция.

- Искаш ли да танцуваме. - попита я той и подаде ръката си напред

Анна се усмихна, поклони се, като по филмите и прегърна Иво. Положи глава на рамото му и затвори очи. Усещаше парфюмът му, имаше толкова приятен аромат, който я накара да помечтае за миг. Тя си представи онзи фар и залезът на слънцето, как то  залязваше, как последният му лъч се скриваше от хоризонта.

- Ан, искаш ли да ти покажа едно място - попита я Иво, след като песента свърши и те спряха да танцуват. Анна кимна само с глава, което трябваше да означава ‘'да''.

Той я хвана за ръката и я заведе в градината на танцовата зала. Анна не я бе виждала преди, но не бе и нищо особено. Цветята там бяха наклонили глави и сякаш тъжаха за нещо или някого. Тя се обърна към Иво и му каза:

- Не ми харесва тук, да си вървим.

Но вместо отговор, Иво я целуна, но незнайно защо Ан го отблъсна доста бързо. Защо стана така. Нали го харесваше или се лъжеше. В този момент Анна падна на земята, Иво я бе ударил. Помъчи се да се изправи, но Иво я стисна силно за ръката и я придърпа към себе си!

- Пусни ме, боли ме така. - започна да го бута тя.

- Мен това не ме интересува, престани да се дърпаш и няма да боли. - каза и Ивайло.

Анна долови злоба в гласа му. Той започна отново да я целува и да се опитва да разкопчае ризата и. Анна се дърпаше и викаше с всичка сила, но без резултат. При всеки вик от нейна страна, тя получаваше по един силен и болезнен шамар от Иво.

Почувства се като малка сърна, обкръжена от ловци, нямаше накъде да бяга. Тя не го очакваше, точно от Иво, момчето с което израсна, момчето, което я защитаваше и и помагаше. Той отне от нея най-ценното, онова, което така пазеше за онзи, който щеше истински да я обича. За миг почувства как душата и се чупи на хиляди парчета. Спомни си за онази красива чаша с цветята и гълъбите, които бяха нарисувани на нея. Спомни си как я счупи, когато беше на 5. Как тя се разпиля на хиляди малки парчета и вече не бе така красива. Да, сега това се случваше и с душата и сърцето и. Дали обичаше Иво, не, тя го мразеше, презираше го.