Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
Лежах в стаята си и гледах трофея на стената – японска кусаригама. Имах много такива, навяваха ми спомени от състезанията по бойни изкуства. Моментите, когато се чувствах... доминиращ.
Мирисът на кръв, пот, сълзи... всичко мрачно и разрушително, способно да възникне в човешката природа – излязло наяве с цялата си опустошителна мощ.
Погледнах към стенния часовник – барометърът на съзнателния живот. Отдавна исках да го счупя. Мразех стрелките – особено тази малката, която се движеше най-бързо.
Така се сетих за един път, когато участвах в състезание по бойни изкуства срещу ,,най-добрия си приятел“ – Съблезъбия тигър. Викаха му така, защото беше някакъв изрод – родил се с котешка глава и сабовидни зъби. Майка му умряла при раждането – доколкото знам от кръвозагуба.
Никой не го беше побеждавал до този момент, но когато се срещна с мен, мачът протече различно. Беше равностоен... почти. Мисля, че той беше изрод отвън, а аз бях изрод отвътре и това ми помогна да победя. Битките ми докарваха до по-голям екстаз, дори от чукането. Какво ти чукане, то е за земните същества?
Истинското име на съблезъбия беше Шон и понякога... той ми липсваше.
Учудвах се колко често мисля за него.
Реших да стана и да си направя зеленчукова салата, след това... да отделя време на друг трофей – плюшения си слон. Напомняше ми за друг ожесточен противник и мисля че той имаше по-жестока съдба дори и от тази на тигъра. Името му беше Бабар – като се сетех за детското филмче и реките от кръв, които проливаше този състезател, извратената шега на онзи дал му прякора ме разсмиваше.
Не знаех истинското име на ,,Слона“.
Животът му бе странно съвпадение с този на саблезъбия – беше се родил с глава на слон, малки бивни и опашка. За разлика от другия, майката на този преживя раждането, след успешно цезарово сечение.
Аз се бих и с него и го победих, така спечелих трофея.
А майка му, доколкото знам, е трайно настанена в психо-диспансер.
Не защото го беше родила, защото го победих - ХА ХА ХА!
Както казах, само Бабар можеше да ме отвлече от мислите ми за Шон. Временно бях спрял да се състезавам – исках да си почина, да събера енергия за следващото състезание. Взех кърпеното копие на Бабар със себе си и се запътих към кухнята. Оставих слона и се заех със салатата. След това братовчед ми изненадващо влезе в кухнята и ме завари да ям зеленчуци, със слона до себе си. Той ме изгледа притеснен, изгледа слона, но все още помнеше, какво го бях заварил да прави миналото лято - чукаше сестра си сред храстите. Тогава го пребих за назидание, но запазих тайната.
Не каза нито дума. Не му обърнах видимо внимание. Той напусна стаята.
Аз гризнах още няколко листа от салатата, след това реших да го последвам. Когато отидох в съседната къща, където живееше братовчед ми, бутнах вратата и заварих най-добрите си приятели, семейството и приятелката си да викат всички в един глас: „Изненада!”.
Само че гласът беше от магнетофон – всички те бяха мъртви, нанизани на метални колове, стърчащи от земята. Очите им гледаха безжизнено в пространството, подът бе подгизнал от кръв. Братовчед ми стоеше в средата на всичко, държеше трупа на сестра си и крещеше като обезумял.
- Те... казаха че... ще я оставят жива, ако те доведа, те... излъгаха!
Сред всички висящи тези трупове се появиха и две фигури – единият приличаше на тигър, другият на слон. Бяха голи до кръста и имаха татуировки по кожите, които ги доближаваха до животните, с които бяха прокълнати.
,,Естествено, че ще те излъжат, кретен такъв!“ – помислих аз.
Каква изненада!
Как... ми липсваха и двамата.
Братовчед ми продължаваше да циври. Бабар се приближи към него и извади малък боздуган, с пирамидални шипове. Шон от своя страна извади нагината с къса ръкохватка.
Гледах ги и си мислех, че още личаха белезите от жестоките рани, които им бях оставил на състезанията (бях ги побеждавал не един път, на тигъра дори му счупих единя гигантски зъб в билярдна маса), но това не ги беше пречупило. Можех ли да се учудвам – цял живот като изроди в човешко общество не ги беше прекършил.
Знаех го от личен опит.
Нека да уточня нещо, което вече стана ясно – аз не се състезавах в официални, бойни състезания, а в незаконни такива, които властите се мъчеха да премахнат. Не можеха, защото някои хора изкарваха много пари от това.
- Липсвахте ми – казах.
- И ти ни липсваше – каза Бабар – нямаше ден, в който да не мислим за теб. Бяхме се преродили в ада, но ти унищожи и това.
- Светът е несправедлив, дори и в най-долните си кътчета – отвърнах.
Гледах труповете на роднините ми и се чудех на това, колко съм безразличен. Е, никой от тях не беше наистина родствено свързан с мен. Бях осиновен и всички те ми служеха само за прикритие, но все пак.
- Прав си и ще го разбреш сега – каза слонът, замахна с боздугана и разби главата на братовчед ми.
Нещастникът се просна на земята отведнъж и не стана. Лежеше върху тялото на сестра си. Странно, помислих, че вдлъбнатината в черепа му отива.
Шон започна да се приближава към мен, аз отстъпих към вратата, извръхкнах от нея, затворих я и се затичах към къщата. Там бяха... трофейте ми.
Изтичах в стаята си и свалих кусаригамата от стената. Взех няколко шурикени, запасах катаната, мушнах длан в едно текаги и зачаках.
Не бях притеснен, чаках боя с нетърпение. Усещах прииждането на екстаза. В устата ми беше метално, пенисът ми... вибрираше.
В къщата бе тихо. Не чувах стъпки. Прекрачих към изхода на стаята, с оръжие в ръка и излязох на площадката към стълбите. Вратата към двора зееше отворена. Виждах моите следи от кръв по пода.
Появи се силует на слънчевата светлина. Скоро Бабар се озова в основата на стълбището. Гледаше ме с очи на откачен върху изроденото лице.
Мълчеше.
В следващия момент усетих движение до себе си.
Саблезъбият Шон ме връхлиташе отдясно с японския меч, който също бе пролял много кръв.
Бях хлъднокръвен, сложих кусуригамата на пътя на оръжието, извъртях се и прокарах веригата през врата на Шон. В това време смъкнах раката му долу и острието на кусаригамата проби бедрото му. Тигърът изрева наполовина, опита съпротива, но беше заключен в хватката ми. Оръжието му се мяташе безпомощно.
Започна да издава гърлени, приглушени звуци. Опита с другата ръка да се освободи, но нямаше ефект. Стегнах още по-здраво веригата и усетих как изродът започна да губи сили.
В това време Бабар взе да се изкачва по стълбите. Застана на три метра пред нас и... нападна.
Аз пуснах веригата, извадих японския си меч и разрязах Шон през гърба, след което го изритах към Бабар.
Слонът замахна, разби главата му с боздугана и тигърът полетя през парапета към първия етаж.
Туп!
Спряхме на едно място неподвижни, гледахме се.
Слонът извади кръгъл щит за гърба си. Сложи го пред себе си. Аз хванах катаната с две ръце. Той издаде странен човешко-слонски вой и нападна.
Щитът му беше голямо предимство. Но аз бях добър в едно нещо – бързината.
Извъртях се, напускайки траекторията на атаката, направих финт с единя крак на пода, с другия в празното пространство, където Шон беше съборил парапета и когато стъпих с двата на твърда повърхност, стрязах прасеца на Бабар и изтичах долу.
,,Слонът“ нададе нечовешки вой. Рухна за момент на колене.
Аз бях на долния етаж, в основата на стълбите, държах меча с две ръце и наблюдавах противника си. В периферното ми зрение се мяркаше безжизнения труп на Шон. Учуващо бе, че този път успях да взема преимуществото в първата минута и това се бе оказало толкова фатално за него. Учудих се и от действието на Бабар, но той беше толкова ненормален, колкото бях и аз. Понякога такива неща се случват в спорта. Съжалявах само, че го убих толкова бързо.
Нямаше да бъда така милостив със слона.
Той застана, накуцвайки, на ръба на стълбите. Държеше се за парапета. Трудно можеше да върви, защото бях срязал прасеца му дълбоко.
Стояхме и се гледахме. Извадих първия шурикен и го метнах.
Изби го в щита си.
Извадих втория и също го метнах.
Той пак го изби. Изби и третия.
Бабар извади отровна стреличка и я пъхна в оранжевия си хобот, който покриваше устата му.
Знаех какво следва. Излязох светкавично от къщата. Стреличката мина на сантиметри от мен.
На двора цареше тишина. Бабар се появи на прозореца, с хобота в ръка. Прицели се в мен, но аз успях да избегна и тези изстрели. Ставаше неточен. Кръвта му изтичаше. Влязох в къщата с труповете.
Мина известно време. Реших да се върна в другата къща. Труповете, набити по коловете, не ми правеха впечатление. Обърнах минимално внимание единствено на... приятелката си.
Направих си свой щит от дърво. Щом влязох в къщата, видях кървави следи по печката. Разбрах, че котлонът е бил включен. Беше лесно да се види от входната врата.
Усетих присъствие зад гърба си. Бабар ме нападна.
Обърнах се и блокирах удара на боздугана със щита. Катаната се плъна по неговия. Започнахме да разменяме удари, като моят щит бавно се натрошаваше. Накрая се строши и Бабар изстреля нова стреличка към мен.
Сложих лявата си ръка на пътя на стреличката. Тя се отби в текагито.
Бабар побесня, това беше моментът, който чаках.
Замахнах и отрязах хобота му. Изрева! Не губих време и отрязах ръката, която държеше боздугана. Фонтанът кръв обагри тавана и половината ми хол.
Последва отчаяна отбрана на Бабар със щита, в която накрая го изтръгнах от ръката му и захвърлих настрана.
Тогава започнах да режа изрода.
Мисля, че изпитвах нещо като оргазъм, докато го правех.
Първо срязах мускулните му влакна, което направи крайниците неизползваеми.
Той се срина на пода, но някак се задържа на колене.
Отрязах крака му, хареса ми как туловището тупна. Хареса ми хрущенето на костта. Срязах другата му ръка, която изхвърча на метър и половина.
След това включих котлона и започнах да горя кървящите му чукани. Писъците бяха неописуеми, но предизвикваха в мен непрекъсната наслада.
След като котлонът запуши гигантските му разни, плюс тази на лицето, хвърлих противника си на пода.
Гледах го известно време, той ме гледаше.
Чудех се, че още е в съзнание, но такива като мен и него не бяха хора.
Вдигнах меча и го пронизах.
Насладих се за малко на настъпилата тишина. Наблюдавах как кръвта плавно покрива теракота и плочките на хола ми. След това отидох до трупа на Шон и го обезглавих. Направих същото с Бабар. Върнах се в къщата на роднините си с двете глави. Смъкнах тялото на приятелката си от кола. Забих главите им на нейно място, след което взех в ръце безжизнения ѝ труп.
Щеше да ми липсва, докато я заменя с нова. Затворих клепачите ѝ.
И все пак.
Разкрачих я и я изчуках в езерцето от кръв.
По-късно се изкъпах, взех трофеите, запалих колата и тръгнах, оставяйки след себе си двете горящи къщи. В багажника зад мен две кошмарни глави вибрираха от движението в чисто новата хладилна чанта. Купих си я предната седмица.
Погледнах в огледалцето, махнах фината си маска от съживена кожа.
Сложих я в специалната кутия.
Гледаше ме лице на оранжев гущер.
Усмихнах се.
К Р А Й
© Пресиян Пенчев Все права защищены