Вече е късно през нощта, а тя все още не ме оставя. Силно стиска ръбовете ми и не осъзнава, че ме мачка. От време на време ме мокри с горещи, солени капки. Какво му става на това момиче?! Как може в продължение на един час да се взира в мен и да слуша все една и съща песен?! Даже и не говори. Въпреки че ми причинява болка, стискайки ме така силно в ръцете си, ми става мъчно за нея. Преди време ме гледаше с такъв блеснал поглед. Толкова щастлива беше тогава. Сега очите й не блестят, сега са замъглени и от тях капят солените какпки... като се замисля, май се наричаха сълзи. Любопитно ми е какво или кой е изобразен върху мен? Тя нито за миг не откъсва очи от мен, или по-скоро от въпросния образ. Мисля, че е лице, защото от време на време нежно ме погалва с пръсти. И тогава сълзите потичат още по-силно. Не искам повече да гледам тези така тъжни очи. Преди повече ми харесваха. Тогава се радвах, когато ме вземеше в ръце и ми се умихваше така искрено и лъчезарно. А как й въздействам сега? Пла ...