Някъде там, между десетките лъскави и натруфени магазини на летището в Ню Йорк, на една метална и мълчалива пейка седеше тя, вперила търсещ влажен поглед в таблото над нея, показващо заминаващите полети. Имаше още време. Студените бели светлини над нея бяха в тон с металически равнодушния глас на диктора, който издирваше някакви си хора, закъсняващи за някъде си. От лявата й страна се затичаха куп тийнейджъри, шумни и неприлично разпасани, връщащи се от планина. Малко след тях, гордо и с особена класа запристъпва екипажът на някой от многото полети, които търпеливо чакаха своя ред да стигнат небето. Тропотът на колелата на сивите им куфари я върна назад, в нейната далечна родина и спомените я заляха…
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
Уморената прозявка на сънливото утро се смути от оживлението по малката, павирана уличка. Там, по леко стръмния път към автогарата, тракаха безразборно и неприлично шумно колелцата на два куфара, сякаш стари прия ...