Обичах живота. Всяко трептене във въздуха улавях през призмата на любовта. От детството си нямах прекалено хубави спомени. Майка се грижеше за нас - трите деца, а аз бях изтърсачето в семейството. Майка разбрала че чака рожба на 41 години. За тогавашните нрави, това бе прекалено късна възраст. А и имаше болно сърце. Ала любовта задава ли въпроси? Взима чувствата и ги прави като отронени листа. Сезоните са безименни, толкова прости, ала и толкова тъжни. Ето, днес е началото на март, а мъглата е обвила града, тегли душата към бездната. Може би затова бях изтърсаче, което мразеше живота уж, живеейки с чаша кафе. Лекарите невинаги слагат правилните диагнози, дали да имаш дете, да дариш живот, изборът не е ли на жената? Ако ти се отдаваш с цялото си сърце на половинката си, защо да не дариш живот?....
Баща ми обичаше мама по свой си начин, той бе миньор и работата не му даваше никаква свобода. Мама, домакиня, романтичка, харесваше сълзливите филми, често плачеше над тях. Беше всеотдайна, въ ...