29 мар. 2023 г., 19:13
8 мин за четене
Обичах живота. Всяко трептене във въздуха улавях през призмата на любовта. От детството си нямах прекалено хубави спомени. Майка се грижеше за нас - трите деца, а аз бях изтърсачето в семейството. Майка разбрала че чака рожба на 41 години. За тогавашните нрави, това бе прекалено късна възраст. А и имаше болно сърце. Ала любовта задава ли въпроси? Взима чувствата и ги прави като отронени листа. Сезоните са безименни, толкова прости, ала и толкова тъжни. Ето, днес е началото на март, а мъглата е обвила града, тегли душата към бездната. Може би затова бях изтърсаче, което мразеше живота уж, живеейки с чаша кафе. Лекарите невинаги слагат правилните диагнози, дали да имаш дете, да дариш живот, изборът не е ли на жената? Ако ти се отдаваш с цялото си сърце на половинката си, защо да не дариш живот?....
Баща ми обичаше мама по свой си начин, той бе миньор и работата не му даваше никаква свобода. Мама, домакиня, романтичка, харесваше сълзливите филми, често плачеше над тях. Беше всеотдайна, въ ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация