Изживях всичко, което описах като мечтание за истинската любов. За тази съществуваща, наивно даваща се на доверие като дете , наречена любов.

Това ме разтресе вътрешно и дълбоко, с цялата си осезаемост, бях слаба пред емоциите, които ме сполетяха. От време на време плачеща спонтанно , че тя е толкова далечна, но все пак съществуваща, че да я притежавам в реалността. Да я притежавам в този момент,заради обстоятелствата, които животът ни е нанесъл и заради изборите, посоките по живота, които ние сме поели. 

За първи път се почувствах като истинска и желана жена. За първи път проявих всичките добродетели без да чакам този човек да ми отвърне в същото в замяна. Толкова силна и толкова болезнено е това чувство наречено любов. Но с всеки момент изживян с него и споделени идеи , истории и приказки като гледни точки бяха еднакви, даже бих нарекла като сила на привличане -споделени.