Жената чудо
Не обичам да излизам от къщи. Никога не съм обичал. Само когато се налага. Още от дете. Тази моя психическа съвършеност винаги ми е създавала проблеми в интимния аспект на живота ми.
Обаче жените не харесват домошари. Аз пък не харесвам жени, които ме насилват да излизам. В мътилката на това противоборство, през годините много мои връзки пропаднаха.
Никога не излизам по време на празници. Не симпатизирам и на масовите мероприятия. Като дете ми намалиха поведението, защото избягах от манифестация на 24 май. Носех в ръката си гълъбче. Картонено. Не бяха броили гълъбите в разгара на празника – един съученик ме беше предал. Съвестен. Верен на партията. Ятак. Не можеш да имаш дезертьор като мен за приятел.
Празниците не са ми симпатични. Не приемам да се радвам по команда. А от смесването с тълпата изпитвам физическа болка. Не че се правя на различен, просто ми е трудно да се примиря със свят от еднакви.
Нова година, Коледа, Ден на влюбените, Ден на жената, Ден на студента, Ден на бащата, Ден на духовете...
Орди от празнуващи по команда. Все едно са тръгнали на заколение. Все едно преди това някой им е налагал с бич да не празнуват.
Тежък грим, нова прическа и най-лъскавите доспехи. Дразнещо е жена ти да изглежда съблазнително единствено по време на празници.
Много обичам да съм си вкъщи по анцуг. Не само по празници. Изобщо обичам да съм по анцуг. Много удобна дреха. Предразполага към нехайство. И не напряга така, както официалните дрехи.
Не винаги обаче е било така. Преди бях по-страхлив. Като млад. Но се прикривах, защото смятах, че с дефекта ми под мишница няма да мога да си намеря приятелка. Бях останал с впечатлението, че всички момичета обичат повече да са на улицата, отколкото вкъщи. За някои бях прав... Стисках зъби и винаги излизах с усмивка. На всеки празник. И стоях, докато ѝ се размаже гримът. Съобразявах се с етикета, че на празник се празнува. За да не я изгубя.
Мина време и размислих. С годините нещата се завъртяха и взех да използвам повече по-пасивната до този момент част от тялото си – горната. С времето. С опита. С количеството провалени заради празниците връзки зад гърба ми.
Превърнах в свой навик, когато се запозная с някое момиче, което харесвам, веднага да ѝ кажа какво точно представлявам. Много е романтично да си легнат с теб, а не с онзи, на когото си се правил години наред.
Оказа се, че има жени, които се поддържат и в делничните дни. И не ме карат да излизам по празниците. И не ми натякват, че имам анцуг за всеки ден от седмицата.
Щом си говорим, значи сте умни и знаете, че в една връзка не е от значение само умението да предизвикаш у другия физически оргазъм. Разбира се, че е хубаво телата да имат добра комуникация помежду си, но не мога да възприемам най-добрия приятел на мъжа като ресторант, който посещаваш, единствено когато си гладен. С каквито очи гледаш на жената, такова отношение и ще получиш. Накарай я да се почувства като екскурзовод и се отпусни да те води по места, на които тя знае, че не си бил. Накарай я да се почувства значима, полезна и интересна. Но не защото трябва, а защото ти е необходим щастлив приятел до теб. Това автоматично ще компенсира психическа „неизправност“ като моята например.
Сексът спасява нещата до време, когато с партньора ти не си пасвате. Но сексът с жена, с която си приличате, е незаменим и продължителен.
Сваляш си картите, тя ги разглежда и си взема една. После нямаш угризения заради собствения ѝ избор.
Иначе ми се е случвало и да ми харесат картите, а после започват да недоволстват.
– Защо – питам аз?
– Защото се надявах да се промениш.
И аз се чувствам като ескимос на социални помощи. Всъщност не ми е харесала картите, а се е надявала да ми се случи друго раздаване. Веднага прекратявам играта. Защото човекът, с когото си пасвате, те чака някъде, нали?
За мен Нова година не е дуелиране между тоалети и звездите на хотела, в който си отседнал, а уют, интимност, приятелство, удобни дрехи и чаши червено вино. И само две свещи, за да прикриват голотата. И смуут джаз...
Но аз казвам какъв съм, а не кое е правилно. Когато с някого си приличате – нямаш грешен ход. Когато тръгнеш да се променяш заради някого, който тепърва иска да се напасвате – е празен ход.
Животът е феномен. Дълги години лъжех за себе си, за да се харесам на другите. Започнах да казвам истината и всички около мен решиха, че не спирам да лъжа.
Всички знаем, че щастието стои само от едната страна на избора. То не е въжеиграч.
Сами трябва да решим – дали да се предадем, или да продължим да вярваме в чудеса. Да се примирим да живеем с някого, който просто ни понася, или да рискуваме, поемайки по път към някого, който ще ни харесва.
Напълно е възможно да намериш някого, който харесва татуировки, обича кучета и не му се излиза по време на празници...
Пак си поприказвахме.
Приятна вечер!
© Константин К. Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Знам прекрасно! Свиря на барабани....Мерси! Супер хора и супер музика.
-
Георги Христов, Веско Тачев е страхотен музикант и човек. Знам, че е в Испания. Само това. Можех да му обещая, че ще правим хубава музика на български, но не и дали ще я продаваме добре... Поздрави!
-
Няма да повярваш, че вашият бивш басист Веско работи като газаджия в нашият град в Испания. Поздрави!
-
Mazaco (Емил Боянов) - точно! Благодаря!
Да не забравяме, че от Холивуд дойде модата жените да ходят с анцузи на токчета! -
Към Пепи: Права си! Само да уточним, че домошарят е съпруг - мечта, а не мъж - мечта. 😂 Има разлика!
А произведението и на мен ми хареса!
Към Искра: Музика ли? Защо не! Доколкото разбрах авторът е изявен музикант. Но под различно имах предвид, нещо от друг жанр. Не само есеистичен! -
Аааа, моля, моля! На срещи не ходи по анцуг!
-
Споделям мнението. Все едно аз съм го писала.
-
Не оспорвам творбата, а темата ми е забавна. Отлично написана и разгърната в различни насоки, но не всяка проза е разказ.
Жените харесват недомошари, докато не докопат и вържат някой дОма, после искат все да им е до полата. А дали авторът споделя себе си или е лирически, не знаем. Така че не се хващай за думите. И за "виртуалните връзки" - закачка и към сегашното положение под карантина, макар че и досега ги имаше като избор, а сега са алтернатива!
Накриво си седнала - аз пиша, че домошарът е мъж-мечта, а ти ме репликираш, че не вярвам, че имало такива!
Сложи си розови очила, всички сме криви...
пп
А коя жена не харесва? Коя предпочита да ходи където си иска и когато си иска мъжът ѝ?
Разликата в харесването е "преди" и "след". -
Защо ли не ми прилича на разказ?
ИСИ, на нещо такова ми прилича, или на изповед. Няма конкретна случка, развитие, финал, само разсъждения.
А за "виртуална връзка" в тая пандемия си е супер решение - хем и без това не ислиза, поне ще има къде да си показва татуировките и анцузите. -
Несъмнено умееш да пишеш доста добре! Даже бих казал, че стилът ти превъзхожда доста именити и неименити автори тук.
Но пускай понякога и нещо различно, а не само текстове - тип автопсихоанализа!
Поздрави! -
"Жените не обичат домошари" - жените мечтаят за домошари!
Мале боже, какво реване за едното... внимание! 😅
Пусни го във фейса, поне при сегашната обстановка е актуално. Може и да му дадеш насока "виртуална връзка"! -
Ела на себе си, вместо да се чудиш къде да ходиш ... )))
-
Някой може ли да ми каже как да празнувам ЧНГ, след като на 30ти декември съм купонясвала до 8 сутринта. Ами по пижама, разбира се,как!
Това с празниците и аз го ненавиждам . Още повече, че останалите 365 дни са мои. И не за всеки ден трябва има анцуг човек, а за всеки празник 🥳
Много ми падна на сърце този разказ!🙂 -
Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
