След тежката нощ, която имах се събудих в леглото й. Задръжките ми бяха разхвърляни по пода, а мечтите ми спяха кротко върху гърдите й. Дишането й беше така спокойно, че уравновесяваше ударите на сърцето ми и успокояваше ума ми.
Днес беше ден, в който си мислех, че няма да напиша и ред, но жената, в която съм влюбена ме вдъхновява да пиша... И въпреки, че неусетно успява да усмири демоните ми в повечето случаи ми е трудно да я затворя в редовете си.
През по - голямата част от съзнателния ми път съм се борела и все още се боря с бурите в живота си, и понякога написаното за нея звучи блудкаво и драматично, но това е, защото човешкият речник е все още беден, за да опиша именно тази жена.
Жената, в която съм влюбена не ме прави несигурна, затова предпочитам да изливам чувствата си, когато поискам и това не ме прави слаба, а напротив - дава ми силата (чрез думите) да властвам над всяко едно кътче от човешката душа.
Когато в гърдите ми се надига онзи безмилостен и безпощаден гняв, който погу ...