Беше време за обяд, но бригадата не тръгваше. Всички се бяха събрали около изкопа и мълчаливо наблюдаваха. Багерът продължаваше да копае. На пътя му - там, където трябваше да бъде изкопан канал за водопроводните тръби - се беше изпречила голяма скала, която упорито не помръдваше. Цяла сутрин кофата на багера дращеше с железните си зъби по челото на скалата. Бригадирът два пъти казваше на багериста да я заобиколи, но той не се отказваше. Всички го познаваха - беше вдовец, жена му беше починала в адски мъки от рак и оттогава не се усмихваше. Мъката го беше отчуждила от колегите му и беше престанал да говори с тях. В началото те го разбираха, съчувстваха му, но после го намразиха. Защото това вече не беше техният приятел, а някакъв друг човек - студен камък! Затова всички гледаха мълчаливо двубоя му със скалата и злорадстваха, когато се счупи единият от зъбите на кофата. Очакваха бригадирът да не издържи и да го изгони от обекта, твърдоглавецът му с твърдоглавец. Но бригадирът не реагираш ...