3 февр. 2021 г., 20:48

Жестока мъдрост

917 3 28
1 мин за четене

 Стоях на тротоара и гледах след нея. Вървеше леко приведена, сякаш носеше на раменете си огромен товар. Дъждът на ситни капки я прегръщаше и попиваше в нея. Дори не разтвори чадъра си, продължи да го стиска в ръката. Не знам дали плачеше, обърна се и си тръгна преди да успея да погледна в очите и. Днес и времето, и дъжда са в тон с нея - мрачни и тъжни. Не исках да я нараня!Господи толкова я обичах, че докато я гледах в дъжда се разпадах на хиляди парчета. Никога не бях мислил, че мога да бъда толкова жесток! Обичах я безумно, затова не можех да си позволя да остане в живота ми! Тя беше млада, от тялото и лъхаше енергия и желание за живот. Аз бях болен - ракът изяждше тялото ми, всеки ден го глозгаше с острите си и безпощадни зъби. Предстоеше ми битка - на живот и смърт. Може би последната в живота ми. Нямаше да позволя тя да бъде свидетел на болката, нямаше да позволя да ме види как гасна. Да, днес бях жесток - когато и казах, че не я обичам, че има друга, че нищо не значи за мене - сякаш забих нож в сърцето и. Това беше най-добре и за двама ни! Щеше да си намери друг и да е щастлива. Да се омъжи и стане майка, а аз... щях да прегърна онази новата, тропаща на вратата ми. Трябваше да бъда мъдър и силен, а понякога това значи да си жесток! В любовта ми нямаше място за егоизъм. Щеше да ме мрази и проклина, да я боли - месец, два или три, но ще мине и ще продължи... без мен! Гледах как силуета и се стопяваше в далечината, не се обърна нито веднъж! Краката ми тежаха като олово, не можех да помръдна. Светът се разливаше пред очите ми и се сливаше с дъжда. Една самотна сълза се откъсна от очите ми, първата след толкова дни. Почувствах се свободен! Странно чувство е свободата, не винаги ти носи радост. Свободен да направиш избор - избор, който не е това, което искаш, а това, което трябва. Изборът да обичам и да дам правото да обича, право на бъдеще! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Лидия!😊
  • Хубавото на разказа е,че повдига много въпроси,което личи и от коментариите.Това е много силна дарба според мен.Непременно продължавай в същия дух.
  • Благодаря,Ивита!Силни са хората ,които минават през тази болест,много силни!
  • Покъртително!
    Поздравявам те за силата да напишеш това, Роси!
  • Благодаря, Марко, di_t, Гедеон! За мен е чест да ви видя тук.С разказа исках да провокирам ,да се замислим и да се поставим и в двете позиции! Любов,мъдрост,жестокост,егоизъм,свобода...,дали съществуват в лирическият герой? 😊🙂

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...