3.02.2021 г., 20:48

Жестока мъдрост

919 3 28
1 мин за четене

 Стоях на тротоара и гледах след нея. Вървеше леко приведена, сякаш носеше на раменете си огромен товар. Дъждът на ситни капки я прегръщаше и попиваше в нея. Дори не разтвори чадъра си, продължи да го стиска в ръката. Не знам дали плачеше, обърна се и си тръгна преди да успея да погледна в очите и. Днес и времето, и дъжда са в тон с нея - мрачни и тъжни. Не исках да я нараня!Господи толкова я обичах, че докато я гледах в дъжда се разпадах на хиляди парчета. Никога не бях мислил, че мога да бъда толкова жесток! Обичах я безумно, затова не можех да си позволя да остане в живота ми! Тя беше млада, от тялото и лъхаше енергия и желание за живот. Аз бях болен - ракът изяждше тялото ми, всеки ден го глозгаше с острите си и безпощадни зъби. Предстоеше ми битка - на живот и смърт. Може би последната в живота ми. Нямаше да позволя тя да бъде свидетел на болката, нямаше да позволя да ме види как гасна. Да, днес бях жесток - когато и казах, че не я обичам, че има друга, че нищо не значи за мене - сякаш забих нож в сърцето и. Това беше най-добре и за двама ни! Щеше да си намери друг и да е щастлива. Да се омъжи и стане майка, а аз... щях да прегърна онази новата, тропаща на вратата ми. Трябваше да бъда мъдър и силен, а понякога това значи да си жесток! В любовта ми нямаше място за егоизъм. Щеше да ме мрази и проклина, да я боли - месец, два или три, но ще мине и ще продължи... без мен! Гледах как силуета и се стопяваше в далечината, не се обърна нито веднъж! Краката ми тежаха като олово, не можех да помръдна. Светът се разливаше пред очите ми и се сливаше с дъжда. Една самотна сълза се откъсна от очите ми, първата след толкова дни. Почувствах се свободен! Странно чувство е свободата, не винаги ти носи радост. Свободен да направиш избор - избор, който не е това, което искаш, а това, което трябва. Изборът да обичам и да дам правото да обича, право на бъдеще! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Лидия!😊
  • Хубавото на разказа е,че повдига много въпроси,което личи и от коментариите.Това е много силна дарба според мен.Непременно продължавай в същия дух.
  • Благодаря,Ивита!Силни са хората ,които минават през тази болест,много силни!
  • Покъртително!
    Поздравявам те за силата да напишеш това, Роси!
  • Благодаря, Марко, di_t, Гедеон! За мен е чест да ви видя тук.С разказа исках да провокирам ,да се замислим и да се поставим и в двете позиции! Любов,мъдрост,жестокост,егоизъм,свобода...,дали съществуват в лирическият герой? 😊🙂

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...