Хванал бирата, той седеше отпуснат и малко отнесен някак, с поглед,
реещ се свободно, когато очите му видяха нещо на стената. А там една съвсем обикновена картина си
седеше самотно и някак отстранена от неоновия ад наоколо, на която една двойка се целуваше.
Самата сцена му заприлича на една нормална среща, а целувката му навя спомена
за прекрасното преобръщане на светове, когато усетиш топлите усни на човека, който искаш,
на езика палав, присмиващ се на всичко и всеки. Погледът на момичето от картината
сякаш разказваше своя история, историята на тяхното запознанство в малко опушено заведение, сред
познати хора,първите разменени думи, закачките, изтрагнали се неочаквано от техните гърла,
в началото толкова безобидни. Тя - заета, но нещастна, той - свободен и весел. Зачуди се дали двамата на картината са знаели, че ще стигнат до тук и дали знаят до къде ще отидат.
Внезапно се разнесе звук, напомнящ прозявката на хипопотам, примесен с няколко хиляди тона бълбукаща вода,
който го подсети, че явно барманът вече иска да си ходи и напира кум последните останали да си хващат пътеките.
Да, и той щеше да го направи, ако знаеше коя е неговата, но все пак нощта е дълга и имаше време да реши и този проблем. Крачейки навън в топлата вечер, не престана да си мисли за картината, картината, аххх. Тя беше нещо съваршено, толкова емоции, толкова чувства, толкова страст, толкова оган, колкото и лед, а също и недоверие, надежда. Как някой бе успял да събере толкова нещо на едно място.
..............................................................................................................................
"Наистина ли така изглежда отстрани една толкова обикновенна и желана целувка?" -
бяха последните му мисли, преди камиона да връхлети него и полу-празната му количка с боклуци.