24 июл. 2011 г., 10:05

Живот

629 0 1

Животът те тъпче, хората те мачкат. Отвръщаш на удара, а ти се връща двойно. Мразят те, използват те, унижават те. Искат да лазиш в краката им, но ти не се даваш, имаш поне достойнство. Защитаваш се, но така усложняваш нещата все повече. Тряба да замълчиш, да преглътнеш нападките и обидите. Но това не е в кръвта ти, против принципите ти дори. Но животът, уви, така е устроен и може би ще трябва да се проениш... А може би не?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елизабет Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Животът е сцена,не играеш ли на нея ще стоиш долу и ще гледаш другите как играят,за съжаление е така!Поздравления от мен!

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...