24.07.2011 г., 10:05

Живот

628 0 1

Животът те тъпче, хората те мачкат. Отвръщаш на удара, а ти се връща двойно. Мразят те, използват те, унижават те. Искат да лазиш в краката им, но ти не се даваш, имаш поне достойнство. Защитаваш се, но така усложняваш нещата все повече. Тряба да замълчиш, да преглътнеш нападките и обидите. Но това не е в кръвта ти, против принципите ти дори. Но животът, уви, така е устроен и може би ще трябва да се проениш... А може би не?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елизабет Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Животът е сцена,не играеш ли на нея ще стоиш долу и ще гледаш другите как играят,за съжаление е така!Поздравления от мен!

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...