Животът те тъпче, хората те мачкат. Отвръщаш на удара, а ти се връща двойно. Мразят те, използват те, унижават те. Искат да лазиш в краката им, но ти не се даваш, имаш поне достойнство. Защитаваш се, но така усложняваш нещата все повече. Тряба да замълчиш, да преглътнеш нападките и обидите. Но това не е в кръвта ти, против принципите ти дори. Но животът, уви, така е устроен и може би ще трябва да се проениш... А може би не?!
© Елизабет Христова All rights reserved.