Втора глава

                                                     Писмото

   Мила мамо,
Реших да направя нещо. Не се паникьосвай - не е като да се запиша за следващата мисия до Антрактида и да плувам с пингвините и тюлените (макар да мисля, че всичко това е страхотно - на мен идеята много ми допада). Знам, че не обичаш екскурзиите и екстремните преживявания, затова и не те попитах, но днес сме на екскурзия... Не се тревожи... Екскурзията не е далече, само в... Африка... Е, поне не е за много дни... Само три месеца.. Няма да усетиш дори, че ме няма (така и така сме много деца). Ще изследваме маймуни и така нататък... Опа, ама ти не знаеше... Нищо, пък и да знаеше, аз те излъгах. Отиваме на лагер, но пак в Африка. Не, не, не, да не си помислиш нещо - парите са си от мен, е - и дядо помогна - ама малко, е - и баба, ама... 
   Е, айде толкова от мен, защото автобусът няма да ме чака дълго. Ще ти пиша пак скоро (обещавам).

                                                                                        Много те обичам,
                                                                                                 Али
                                                                                (твоето Лав дете №3)