О-О-О, Леки!!!
Не сънувам. От денонощия не съм спал. Но, защо всички хора на улицата са с еднакви лица и всички се движат в една посока.
Опитах се да тръгна встрани, обаче тълпата ме носеше напред. Виждам, че доближаваме една дупка, където изчезват всички, един след друг. С последни сили, на ръба успях да се отделя встрани. Погледнах надолу в тъмнината, където изчезваха хората, но не се виждаше нищо. Започнах да обикалям и стигнах края на земята, качих се на ръба и открих, че всъщност сме в една огромна тава. Вдигнах глава нагоре и сложих ръка пред очите си. Едва сега разбрах, че и слънцето е един голям кварцов реотан. Надвесих се, за да разбера, каква е тази дупка и видях. Отдолу бе огромна месомелачка, на която от другия край излизаше тръба, а от нея падаха на конвейерна лента, нови хора. Голи покрити в слуз със същите еднакви лица. Бях ужасен и побягнах. След няколко метра стоях пред сграда, на която пишеше
Месокомбинат „О-О-О, Леки“
Влязох и се изумих на блясъка и чистотата. Всичко бе от хромиран метал и само няколко хора с бели престилки работеха. След като разгледах целия производствен цикъл попитах един от тях:
- Откъде идва субстанцията, за да произведете тези кренвирши?
- От „Живототворящата“, това е отпаден продукт, който Тя не използва.
- Извинете, а коя е живототворящата?
- Не искам да слушам богохулствени въпроси. Разбира се това е Живототворящата Месомелачка.
Само поклатих глава и излязох навън. А там, до месокомбината имаше кино салон с надпис
„О-О-Одеон“
По афишите бе написано, че се прожектира новият филм „Мамбо 3“. Влязох в тъмната зала, която бе пълна и застанах прав до последния ред. На екрана някакъв полугол мъж стреляше с картечница и пред него, като житни класове падаха трупове и трупове… Камарата стана огромна и картечницата започна да се топи в ръцете му. След това от храстите излезе едно също полуголо момиче и се хвърли в обятията му. С гърлен глас прошепна:
- Обичам те, скъпи! Ти даде толкова материал за Живототворящата.- после го целуна страстно.
Не дочаках края и излязох. А навън реотанът печеше убийствено. Затова влязох в другата сграда с надпис:
ДОМ ЗА УСЛУГИ
О-О-О, ЛЕКИ!!!
Още на вратата ме посрещнаха две абсолютно голи момичета и едно нещо с щраусови пера, което би трябвало да е момче.
- Какво искате да ви предложим?- ме попита една от дамите.
- А, нищо. Просто влязох да разгледам.
- Ами, гледайте. Те очите понякога вършат повече.
Изкачих се по мраморната стълба и погледнах в първата стая. Две голи създания се клатеха, но в много странна поза. Минах зад тях и видях, че всъщност пълнят кренвирши, като ту забавяха, ту забързваха процеса. Обиколих и други стаи, но и там беше същото или пълнеха кренвирши или ги ядяха. Всъщност не знам, дали ги ядяха, но отстрани поне изглеждаше така.
Отново съм на улицата и гледам афиш:
Заповядайте в залата за култура и изкуства, където нашата блестяща поетеса ще чете от новата си стихосбирка „О-О-О Леки, Божествена наслада“
Не исках да слушам поезия за кренвирши субпродукт на „Живототворящата“, но останах учуден пред парадното стълбище на голяма сграда със статуи на два озъбени кренвирша. Отгоре пишеше с потъмнели бронзови букви:
СЪДЕБНА ПАЛАТА
О-О-О, ЛЕКИ!!!
Отворих врата и бях в голямо фоайе. Към мен веднага се затича една бабичка.
- Заповядайте, съдебният състав ви очаква в зала 3.
- Мен!?!—бях отново изумен.
- Вас разбира се. Вие сте първият и единствен, който не е поел Пътя към Живототворящата, а се шляе без цел и посока. Без да Обича и Вярва!
Последвах старицата и влязох в зала, където трима с еднакви лица в черни роби стояха пред маса покрита в червен плюш.
- Започва дело №1, което ще се разглежда по съкратената процедура.- каза един от тримата глупаци.
- Господине, вие сте осъден за нарушаване на общия ред, което е углавно престъпление и се наказва с изхвърляне в Нищото. Съдът взе своето решение и то не подлежи на отлагане или оспорване. Моля приведете присъдата към изпълнение.
Двама дебелаци с фуражки ме грабнаха под мишниците и ме поведоха по един тъмен коридор. Поставиха ме върху метална платформа. После дръпнаха лоста на пода и аз полетях…
… Не знаех, че е толкова прекрасно да летиш и край теб да няма хора с еднакви лица, да няма „Живототворяща месомелачка“. Само безкрая с истинската Любов, където ти си единствен и неповторим, където си дете на Бог.
© Гедеон Все права защищены
Поздрав от Локи