Животът и любовта на Варт

Варт  беше родена в семейството на богат търговец от арменски произход. В Франция  се бяха заселили преди повече от двадесет години, т.е в самото начало на деветнадесетия век. Родът Гюлбенкян произхождаше от видна фамилия от град Ван, където имаха много чифлици, имоти, търговски складове и магазини. Бяха петима братя. Сестри нямаха. Баща им беше суров човек. Имаше голяма мелница и цялата реколта на вилаета минаваше през нея. Макар и почти неграмотен, беше дал високо образование на петимата си синове.Трима от тях бяха завършили престижни университети в Франция, един в Англия. Само най-малкият нямаше никакво желание да учи. За него  музиката  беше всичко.  От сутрин до вечер с лютня в ръка, свиреше и пееше за любов, за мъка и радост. Любимец на майка си, той избягваше контактите с баща си, за когото Сако беше абсолютният неудачник. За сметка на това третия син на стария Рапаел, беше неговата гордост, неговото второ аз и бъдещето на цялото семейство. Когато в края на осемнадесетия век, турците започнаха първите гонения на арменци, стария мелничар събра цялото семейство за да обсъдят положението. Жените естествено бяха само публика. Те нито имаха мнение, нито някой щеше да им разреши да го изкажат, даже ако го имаха. Такава беше традицията тогава. Първи се изказа най-големият син Хагоп. Той беше на мнение, че турците ще спрат да тормозят арменците  и те ще могат да продължат живота и работата си в родния град. Според него тези гонения  имаха случаен характер дължащ се на субективни фактори. По-малкият му брат беше почти на неговото мнение. Като добави, че арменците трябва да отвръщат на злото с зло и да неутрализират турските безобразия.

Когато дойде ред на Кеворк, Рапаел ефенди се заслуша внимателно в думите на любимия си син. Той говореше бавно, премисляше всяка дума преди да я изкаже. Според него това беше само началото. Турция вече не беше заета с външни войни. Завоевателната й политика в Европа беше приключила. Време беше да се заеме с вътрешните проблеми. Най-големият беше арменският въпрос. Поне така искаше Султана  да представи нещата, за да скрие истинската причина за  упадъка на Империята. Корупцията, охолният и развратен живот, както и нежеланието да приемат прогреса, бяха гнойните рани, които разяждаха висшето държавно и духовно общество на турската държава. Един по един поробените народи се освобождаваха от османския гнет, а тези които все още не бяха успели, организираха всенародни движения за освобождението си. Кланетата, тежките репресии и кървавото потушаване на бунтовете бяха предизвикали възмущението и протестите на цивилизованите европейски страни. Най-видните нейни представители пишеха обръщения към своите правителства за незабавна намеса за спиране на кръвопролитията в Гърция, Сърбия, България. Султана трябваше да унищожи вътрешния враг, за да хвърли прах в очите на народа си, да го накара  да прояви крайния  фанатизъм на мюсюлманите и да му даде възможност да убива и да граби богатствата на враговете. За целта,  по подходяща жертва от арменците нямаше

        Кеворк говореше бавно, даваше примери и показваше неоспорими факти, които очертаваха трагичното бъдеще на арменците. Дядо Рапаел слагаше на кантара казаното от синовете му и не можеше да отрече логиката и далновидноста на любимеца си. Взе решение и още на следващият ден семейството му започна тайно да се подготвя за напускане на страната. Под предлог за съвместни инвестиции с френски фирми, всички налични капитали бяха прехвърлени в френски и швейцарски банки. Чифлиците продадени под предлог, че семейството се отказва от земеделието и мелничарството. За да не  бие на очи купиха голяма трикатна къща край Босфора. Един малък дворец. А остатъка от парите чрез арменски банкери прехвърлиха в Англия. Тайно продадоха новозакупената къща на руския посланик, и един хубав летен ден, заминаха на почивка за Франция. В Истанбул остана само Кеворк, за да уреди последните формалности по прехвърлянето на капиталите. Седмица след заминаването на семейството, той замина за Белград и от там във Виена по търговските си сделки. Посети турския посланик,  с когото бяха съученици от Роберт колеж и след това в Сорбоната. Пиха кафе и си спомниха весели историйки от студентските  години, както и за някои френски приятелки. Кеворк си взе довиждане, каза че се връща в Истанбул и взе първия влак за Париж. Така цялото семейство се събра в една красива къща в предградията на Париж.

        Дядо Рапаел почина когато Варт беше само на 5 годинки. Споменът за него беше един вечно намръщен старец, който не знаеше нито усмивка, нито гальовна дума за внуците си.

        Кеворк отдавна беше тръгнал по свой път в търговията. Кантората му беше станала една от най-големите не само в Париж, но и в цяла Франция. Милиони метри вълнени, копринени и  памучни платове  се внасяха и изнасяха от фирмата «Гюлтекс «. Имаше филиали в Манчестер, Истанбул, Аахен и Милано. Беше богат като Крез, работеше като роб и френските индустриалци го уважаваха за способностите му, и особено за прословутата му честност и почтеност, качества тъй рядко срещани сред крупните търговци. Братята му също бяха успяли да създадат добро състояние, но в сравнение с Кеворк бяха като просяци. Беше се оженил за добра и интелигентна арменка от известен истанбулски род.  Тя му роди три момчета и едно момиче в разстояние на пет години, и за дълбоко съжаление на Кеворк и децата, си отиде твърде млада.

        Варт растеше сред разкош и нежни грижи. Гувернантки, частни учители и на първо място баща ù,  се грижеха за нейното възпитание и образование. На десет години постъпи в пансион, където учеха децата на остатъците от френската аристокрация, дъщерите на дипломати и министри, даже и внуци на кралски величия. Редът, дисциплината и твърде високите изисквания в това елитно училище, не бяха по вкуса на красивата Варт. Макар че по много предмети се открояваше от всичките си съученички и беше гордостта на учителките си, тя собено изпъкваше  в часовете по история и литература, където се изявяваше като забележителен талант. Още на втората година убеди баща си да се премести в друго елитно училище, което не беше пансион и след учебните часове се прибираше у дома. Завърши средното си образование, записа археология в Сорбоната и беше едва на 18 години,  и първа година студентка, когато се влюби в един свой професор, забележителен учен и почти на годините на баща ù. А професорът беше готов да жертва и семейството си, и научната си кариера, за да свърже живота си за тази, която считаше за жената на своите мечти.

                Свикнала  да задоволяват всичките ù прищевки, Варт поиска да живее извън Париж. Купиха малък дворец във Версай и професорът бе принуден да пътува всеки ден километри, за да отиде в университета. Варт имаше своя карета и кочияш. През четирите години на съвместния им живот тя роди две момчета, които растяха под грижите на гувернантки. Майка им беше твърде заета със светския живот и посещенията в Сорбоната на специалните лекции по археология, за да има време да изпълнява задълженията си на майка. В неделя сутрин цялото семейство излизаше на разходка и пикник в околностите на замъка, или край Сена, където тя се забавляваше особено много, смесвайки се с простолюдието от крайречните кръчми и кафе-терасите. Пъстрият свят на рибарите и лодкарите с неизбежните им гарсонетки с цветни панделки и раирани моряшки фанелки, на мидинетките и авантюристките от буржоазията, които идваха специално да търсят приключения и силни преживявания, особено се харесваше на младата майка. Тук Варт изживяваше незабравими минути в танци и масови игри, за най-голям ужас на професора. Но кой можеше да откаже на жената с най-големите  сини като метличина очи, на  съпругата, която толкова се забавляваше, докато мъжът й пиеше чаша бяло вино с неграмотни и добродушни лодкари, а децата, под строгите грижи на двете гувернантки, се разхождаха в крайбрежния парк. Понякога кочияшът с децата и гувернантките се прибираха у дома, а Варт измолваше от съпруга си да останат за вечеря в някоя от кръчмите, където сервираха най-прясната риба и най-евтиното вино.

        На четвъртата година от брака им, професорът не издържа и един есенен ден се спомина от масиран инфаркт.

        Младата вдовица прежали съпруга си още на втория месец и замина за Шотландия, за да забрави мъката си. Тук я приюти в родовия замък един от партньорите на баща ù. Високопоставен член на шотландската аристокрация, който по линия на съпругата си, беше далечен роднина на кралицата.

        Варт изпадна в екстаз, ровейки се в старините съхранени от векове в хранилищата на замъка. По цели дни прекарваше в огромната библиотека, четейки интересни дневници и мемоари, оставени от графове и графини, от любовници на някои от тези графини. Наслаждаваше се на прекрасните шотландски гори, пресечени от  тревисти пътеки, по които Варт препускаше на  породист английски жребц, с каквито изобилстваха конюшните на любезните домакини. Същинска амазонка, Варт летеше с развята от вятъра дълга черна коса, която често се оплиташе в разкошната грива на жребеца. Да чувства как вятъра гали млечнобялата й кожа беше върховно удоволствие. В такива моменти ноздрите й се разширяваха сякаш искаха  да погълнат целия кислород на зелените шотландските ливади. Впрочем Варт цял живот щеше да препуска с отпуснати надолу поводи, по дивите брегове на любовта. Тя беше родена амазонка, романтична авантюристка и страстна любовница. Тя не беше нимфоманка, тя смяташе всеки етап от гоненето на мечтания идеал за последен. Винаги вярна на любимия, тя го забравяше  в мига,  в който се разочароваше от него, за да се хвърли с още по-голяма страст в обятията на следващия си съпруг. Щяха да ù трябват десетки години, за да намери мъжа на мечтите си. Всеки следващ любовник, тя считаше за последен. Но не намерила този, когото търсеше упорито, отново и отново се понасяше към крайната цел. Всяка нова авантюра тя приемаше като етап от своя живот, за междинен стан  по пътя на любовта. И тези лагери бяха ту дворци, ту замъци, а често пъти  шатри на номади или палатки на бунтовници.

        Но сега препускаше по горския път придружена от брата на домакинята. Галантен млад шотландски аристократ от свитата на принца наследник. Баронетът беше едва 20 годишен, образован и с безупречни аристократични маниери. Сивите му очи пламваха като огньове, когато погледа му се спираше върху тънката талия на гостенката, над която предизвикателно се полюляваше тежката ù гръд. Варт беше надарена с красива снага, с плавни закръгления, които привличаха погледите на мъжете още в най-ранната ù възраст. Ето какво беше написал баронетът след първата им среща.

«Тя  е едва двадесет годишна и толкова красива, че очите ù биха развълнували даже и светец, а сочните ù устни биха накарали всекиго да се откаже от Рая, само за да ги докосне със своите.»

        Случайно или не, по време на вечерята баронетът се оказа седнал от дясната ù страна, и имаше възможността да я ухажва. При едно нейно неумело движение, ножът, който държеше в дясната си ръка, се изплъзна от ръката ù и падаше върху Харолд, както се казваше младият шотландски аристократ. Тя направи рязко движение, за да задържи падащия нож, той беше направил същото движение и ръцете им се преплетоха под масата. През телата им преминаха светкавици, и запалиха огън, който не угасна даже при красивия изгрев, който озари нейната спалня. От  следващата нощ ги делеше един тежък ден, изпълнен с разходки, обеди и вечери, банални разговори и слушане на музика в салона. На третия ден обявиха годежа си. След две седмици заминаха за Лондон, където Варт беше представена на Кралицата. Тя одобри съюза им, въпреки че младоженката не беше от аристократическо семейство. Но като се има предвид, плачевното финансово състояние на шотландската аристокрация и богатството на годеницата, беше намерен елегантен  компромис. Не беше за пренебрегване и факта, че Варт беше  здрава и красива млада жена и можеше да роди хубави аристократчета, тъй необходими на английския двор.

        След разкошната сватба и медения месец по френската ривиера и швейцарските Алпи, платени от неаристократичния баща на младоженката. Младата двойка замина за замъка си в Шотландия. Нощите бяха бурни,  а дните минаваха в очакване на нощта. Препускаха по горските пътеки, при хубаво време се любеха по закътани горски поляни, докато расовите им коне пасяха кротко сочната трева. В такива моменти нямаше аристократи, нямаше церемониал майстори и условности. Всичко беше подчинено на желанието и жаждата за любов.

        Всичко беше прекалено хубаво за да продължи дълго. Варт се задушаваше от атмосферата на превзетост и маниерен аристократизъм. Тя беше расла в естествена среда на откровеност и беше свикнала нещата да се наричат с истинските им имена. Беше свикнала да казва, че е гладна, че е жадна или че иска да се любят. Неща, които аристократите не можеха да си позволят.

        И един хубав ден, когато Харолд беше заминал за Единбург, Варт си събра багажа и придружена от верната Арсине замина за Лондон и от там за Дувър, където взеха кораба до Кале. След няколко часа вече си пиеше кафето  в бащиния дом. Кеворк не одобряваше постъпката на дъщеря си, но още какви чудеса имаше да види  горкият ù баща.

Беше лятото на 1829 година. Варт беше заминала за имението на чичо си Хрант, край  китното средновековно градче Кремие. Тук всяко камъче беше история и за Варт беше частичка от рая.  Дълги разходки из руините на средновековния замък, разположен на хълма, в подножието,  на който се гушеха  старите каменни къщи надвиснали от двете страни на тесни калдъръмени улички, сякаш се покланяха една на друга. Разходки из имението и вечери изпълнени с музиката и песните на най-младия ù чичо, който отдавайки се на музиката беше прегърнал и вечното ергенство. Времето течеше като малка рекичка напояваща полските цветя на френския Прованс, които изпълваха въздуха с неповторимите си диви аромати.

        Един ден в имението пристигна млад мъж, който работеше в Лувъра, и беше поканен от Хрант да каталогира огромната му библиотека, която той искаше да дари на прочутия музей. Жан Марк веднага забеляза пламъците в очите на Варт. Той не беше светец и веднага си набеляза  за цел да я съблазни. Като имаме предвид  характера ù  на непоправима авантюристка, това не би било чак толкова трудна задача, ако не беше сложната обстановка в дома на Хрант. Програмата на деня и вечерите беше така организирана, че  след разходката из градината и вечерята, всички прекарваха  часовете преди лягане в големия салон. Една вечер тя остана след другите, свирейки на стария клавесин. Той я изчака да свърши, придружи я до стаята ù, която се намираше в крилото за гости, надалеч от неговата. Останалото протече както го желаеха и двамата.

На следващия ден тя имаше страхотни угризения заради леконравното си поведение, разсърди се на младия си любовник, избягваше го както през деня, така и по време на разходките в парка преди вечеря. По този начин отрови няколкото нощи, които им оставаха да бъдат под един покрив и биха могли да се радват на любовната си авантюра. Уви, с поведението си Варт развали идилията, и като изключим едно неочаквано и за двамата безумно приключение в една влажна пещера в далечния край на имението, тяхната първа и последна  нощ остана като  единствен  спомен.

Тя се завърна в Париж, настани се в къщата  във Версай и се отдаде на светски живот. С Жан Марк никога повече не се срещнаха, въпреки че живееха в един град.

        Макар и разведена с баронета Харолд  Хамилтън, Варт подържаше връзки с братовчедите му в Париж. Те я канеха на литературни вечери в техния малък,  но много аристократичен дворец. Като знаем влечението на Варт към изкуствата, и най-вече към поезията и литературата, да превърне дома си  в  известен литературен салон, не беше никак трудно.

Благодарение на шотландските си роднини, тя успя за кратко време да привлече на своите  поетични вечери, цвета на френските поети и писатели. Постепено на тези вечери четяха произведенията си Теофил Готие, символиста Жерар де Нервал, младият Виктор Юго, Александър Дюма-син, Алфред де Мюсе и др. Не липсваха и художници като Луи Риу, скулптори, поети, артисти и въобще елитната бохема на Париж. Някои от тях не оставаха равнодушни към нейните прелести и имаха кратки любовни историйки със своята сладострастна меценатка, която не жалеше нито време, нито средства за издигането на реномето на своя Салон. Трябва да признаем, че Варт успяваше. Поетичното общество, което се събираше  петък вечер, два пъти месечно стана едно от най-престижните салони на 30-те години на  деветнадесетия век.

        Балзак също беше в този кръг и злите езици говореха, че беше вкусил от прелестите на тази необикновена жена, изтъкана от романтика и авантюризъм. Жена, чиито черти намираме в една от неговите героини, която е описана като африкански тайфун, който вилнее из пустинята, като горещ  вятър, който мете горещите пясъци. Той я нарича африканска пеперуда, която подпалвайки безумни страсти у мъжете, до които се докосва, сама изгаря в тази любов. Жена чувствена и горда,  изцяло отдадена на желанието си да намери истинската любов, но далеч от салонните любовни интриги, далеч от похотта и арогантността. Макар и кратки, нейните любовни истории бяха наситени с искреност. Чувствата ù бяха чисти и  изпълнени с юношески романтизъм и мечти, които щеше да  намери едва в напреднала възраст, и то там, където никога не беше  предполагала. Тя не беше заразена от лицемерието и маниеризма на  европейската цивилизация, тя беше дете на дивата природа,  цвете попаднало на неподходяща почва и борещо се с всички сили да оцелее,  използвайки  неотразимия си чар и  женската си интуиция.

Когато Варт срещна принц Феликс Обербауер, секретар на австрийския посланик Граф Естерхази, и двамата не можаха да скрият, нито чувствата си, нито непреодолимото си желание да бъдат заедно ден и нощ.

Принцът беше женен за племенница на австрийския император, и имаше опасност да избухне огромен дипломатически скандал. Цялото висше общество обсъждаше, критикуваше, и се възмущаваше се от поведението на безочливата и безскрупулна любовница на принца. Жълтите вестници и махленски настроеното висше общество това и чакаха в онази епоха, за да си чешат езиците и изливат помията, която криеха в себе си, върху някоя отдавна набелязана жертва. Мъжете не можеха да ù простят, че беше предпочела един чужденец, а не един от тях. Жените не можеха да ù простят, нито финеса ù, нито богатството ù, което се увеличаваше всеки ден, нито красотата ù. Но най-вече ги дразнеше нейната свободолюбива натура, несъобразяването с нормите, които това общество на тартюфщина и подлост искаше да наложи на всички.

Зелената карета на Варт с дремещия  на капрата кочияш, чакаща господарката си пред резиденцията на принца, бе трън в очите на парижкия хайлайф. Посещенията на принца в покоите на Версайската ù къща, също не оставаха незабелязани и некоментирани. Искаше им се да надникнат зад плътните завеси на разкошния дом и видят наглата голота на двамата любовници. И понеже това не им се удаваше, това разпалваше още повече злобата и ненавистта на възмутената аристократична тълпа. Как биха искали те да бъдат зад плътно спуснатите завеси.

За да се избегне дипломатическия скандал, принца беше изпратен посланик в Лондон. Дали австрийският император искаше за спаси брака на племенницата си, или  беше дипломатически ход, то това не е известно и до ден днешен. Но Лондон беше съвсем близо, за целта Китай би бил по-подходящата дестинация.

Антична Гърция, любовта на Варт към археологията, и не на последно място подвизите на Лорд Джордж Байрон, в освободителната борба, която гръцкият народ водеше срещу вековния поробител, придаваха на Гърция особена  романтична аура. През това лято, Гърция бе избрана като място за духовно обогатяване и почивка от шума на парижките салони. Възможността да изучава  историята  на  древна Елада на място,  да види с очите си античните паметници на елинистичната култура, бяха достатъчен повод за едно двумесечно пътуване до Атина и някои острови допринесли за развитието на тази древна култура. Всичко беше готово за екзотичното пътуване, когато братовчедката на Харолд, леди Изабел  Хамилтън  предложи на Варт, към която имаше подчертана слабост да я придружи до Мюнхен, столицата на Баварското кралство. Варт не се поколеба и за минута. Гърция можеше да почака. Тя не беше ходила никога в тази интересна страна, а и не искаше да отхвърли любезната покана на Изабел, към която изпитваше най-нежни приятелски чувства.

Людвиг Първи, който управляваше Баварското кралство беше кръщелник на Мария Антоанета и покровителстван от самият Наполеон. Високообразован монарх с богата култура и безумно влюбен във Гърция и всичко гръцко. Той изразходваше огромни средства от хазната, за да налага в Бавария античния гръцки стил. Беше красавец и жените сами падаха в обятията му, а и той не се отказваше от прелестите им, когато имаше възможност. В двореца си имаше тъй наречената Галерия на красавиците, където бяха изложени картините на всички жени, с които беше спал, но  и такива като собствената му дъщеря и дъщерята на месаря – придворен доставчик.

Името на лейди Варт Хамилтън се спрягаше от целия двор на Баварското кралство, още при първото ù появяване. Веднага личеше жената, разполагаща  с големи богатства и живяла на широка нога през целия си живот. Английската аристократка Изабел и Варт бяха поканени на първия бал след пристигането им. Кралят беше пленен от неподправената красота на гостенката си и веднага стана неин роб, а тя му стана любовница. Людвиг поръча нейния портрет на дворцовия художник Карл Щилер, за да бъде закачен на видно място в Галерията.

Макар че от портрета на Щилер не личи, всички описали  нейната красота,  признават единодушно, че е една от най-красивите жени на епохата. Явно нейната лъчезарност, жизненост и пленяващ интелект са били допълнение към нейния неповторим тен, към големите ù сини очи с виолетови отблясъци, правилните ù черти и незабележимо орловия нос, наследство от арменската кръв, която течеше във вените ù. Балзак описва косата ù като тежко пурпурно руно, което се се разстила около нея като планински водопад.

Но това, което я правеше неотразима и единствена, беше нейната непреодолима жажда за живот и авантюри, нейният  необуздан стремеж към съвършенство в любовта, което я караше да търси все нови и нови доказателства за хармония и всеотдаване. Изглежда именно тези ù качества  бяха причина мъжете да стават нейни роби и да не могат да обуздават вулканичната сила на поривите ù. Тя търсеше това, което щеше да намери много по-късно, а до тогава тя щеше да сменя съпрузи и любовници, без да ги наранява и унижава, оставайки за тях най-верната и предана приятелка, готова да им се притече в помощ при нужда. Между всички мъже в живота ù имаше и такива, които използваха нейната влюбеност, за да извлекат материална полза от тази връзка. Варт стоеше високо над парите, тя не знаеше какво значи да нямаш и щедро раздаваше на тези, които се нуждаеха. (следва)