Изваляха се последните жълти капки на листопада. Голотата завърза знамена по клоните. Самотата се просмука в душите със северния вятър. Изцъклените улици - сякаш слепи очи - не виждаха посоки около себе си. Възел от не сбъдване се оплете в сърцето ми.
Ръцетe, като махала на часовник, се клатеха и отмерваха безвремието.
Луната единствено се усмихваше постоянно
- просветваха зъбите й по мокрото небе
и хвърляха отразени отблясъци по стъкления свят.
Тогава се срещнахме. Събра ни съдбата на едно бездомно коте. Събра ни нашата бездомност...,дето се гушеше по котешки в краката ни. Студът навън ни събра - да оцеляваме заедно.
А в теб беше още топло -
жълти листа хвърчаха наоколо, когато се смееше.
Проблясваха слънчеви лъчи
през миглите ти
и който те погледнеше, притваряше очи, заслепен.
В теб беше още виолетово, ...