26 янв. 2012 г., 23:40

Кафе 

  Проза » Другие
915 0 1
2 мин за четене
Кафе
С аромат на току-що сварено кафе, мирис на кафеени зърна, прясно смлени, на зелени листа, намачкани, бяла маса с очукана боя и чернокожа жена приготвя нещо. Шкафчета с шарени перденца, подът проскръцва от неравномерните ù стъпки с раздърпани домашни чехли. Показвам се на верандата, а слънцето вече почти е стигнало най-високата си точка на небосклона, обедна мараня; и мирише на влажна пръст, сочни, тъмнозелени листа и растения, проточили и оплели ластарите си около високите стебла на дървесата. Океанът днес е спокоен, вълните се разливат на брега в ненарушим ритъм, пяната бавно се разстила, заиграва се с песъчинките и бавно се стапя в техния поток. Днес не мога да мисля за нищо, днес искам да наблюдавам, да уловя движението на най-малките живи същества покрай мен, трепета на листата, шума на океана, безоблачното небе, да уловя и своята мисъл, която напоследък е загубила смисъл. Откакто дойдох на това място, започнах да забравям кой съм, какъв бях, ако не се налагаше да се бръсна пр ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нещичко Нещова Все права защищены

Предложения
: ??:??