Как една нощ стигнах до безумие

Шум. Плач. Викове. Удар.
Трябва да бъда повече.
Хаотични мисли. Хаотични мечти.
Трябва да бъда повече.
Тичам. Падам. Имам трън в ръката си.
Трябва да бъда повече.
Кръв. Смея се, докато плача. Крещя. Страх ме е.
Трябва да бъда повече.
Тъмно е. Задушавам се. Има дим навсякъде. Погълва света.
Трябва да бъда повече.
Мирише на горяща шума и горящ живот. На обгорена плът и съзнание.
Трябва да бъда повече.
Мисля си. И тичам. И плача. И се смея. И падам. Прекалено много действия.
Трябва да бъда повече.
Бездънно е. Безсмислено. Безкрайно. Безскрупулно. Безумно. Безнадзорно. Без...
Трябва да бъда повече.
Искам да изляза от кожата си. Да бъда светлина, да полетя, да блещукам, да съм аз.
Трябва да бъда повече.
Да видя Космоса, да потичам на Луната, да засенча Слънцето. Да се потъркалям в звезден прах.
Трябва да бъда повече.
Да махам на марсианци. Да се плезя на бебета. Да мириша на череши и любов. Да остана без дъх, без нищо.
Трябва да бъда повече.
Одеалото е твърде късо. Все не покрива краката ми. Те остават студени. Дърпам го, но то никога не е достатъчно.
Трябва да бъда повече.
Всички сме със студени крака. Одеалото не ни стига. И храната. И сънят. И мечтите ни са прекалено малки за този свят.
Трябва да бъда повече.
Уголеми се. Надуй се. Пръсни се, мечта. Заживей в мен, разпростри се, задуши ме. Мечтая за тази голяма мечта, която един ден ще ме убие.
ИСКАМ да бъда повече.