Как Пенчо Курабийката... (01)

... от село Горно Нанадолнище подкрепя корпорациите, мафията и олигарсите във властта (плутокрацията)

Пенчо Курабийката е умен мъж. Той чете спортните страници на вестниците, защото останалите, освен където има [полу]голи жени му се струват прекалено изискани. За останалото той се осведомява от „жена” си Пена (в кавички, защото той няма сключен брак), която се осведомява на свой ред от телевизията. Пенчо Курабийката живее според висши житейски ценности, които получава наготово от Пена. Това са дрехите от лисица и норка и други диви животинки, които попълват Пениния гардероб. За да разполагат с времето си спокойно, Пенчо и Пена са купили компютър на големия си „отличник”, с което той е засукал от ценностите на геймърската електронна промишленост.

Пенчо Курабийката е далновиден мъж. Той сменя старото си возило на всеки 5-6 години с ново, което е добре запазено старо.

Пенчо Курабийката е всеотдаен мъж. Той е толерантен, когато има разногласия в семейството и си наляга парцалите, когато е недоволна Пена, защото пък поебва „жената” на Гуньо Бунака. Но Пенчо не знае, че докато кара  нощните смени на шестстотин и четворката, Гуньо редовно изклатва Пена. Пенчо дори не знае, че малкия му копелдак е от Гуньо Бунака.

Пенчовчето на татко е добро дете. То всичко според рекламите яде. Не хапва нищо, което преди това „не е играло по телевизията”.

Пенчо Курабийката знае, че животът на неговата общност от фенове зависи от успешния бизнес на олигарха, който притежава футболния отбор. Затова той разполага с фонд ”И аз съм човек” от време и пари за да подкрепя „своя” отбор и своята бира (защото няма фен без бира, както и обратното – бира без фен).

Пенчо Курабийката разбира от всичко, което не е учил. Той знае, че трябва да е с тази партия, която е на власт, а когато има избори – гласува според текущата конюнктура. Така той винаги е с народа и при народа.