30 апр. 2008 г., 06:33

Как се готви миш-маш 

  Проза » Юмористическая
2861 0 7
4 мин за четене

КАК СЕ ГОТВИ МИШ-МАШ

99% от всички студенти рано или късно се сблъскват със случки,
които по-късно определят като смешни или направо абсурдно смешни!

Е, аз съм част от тази статистика...

Въпрос: Как да изкараме от готварска тенджера с вместимост 2.5 литра
пламък с височина половин метър?

Отговор:

Необходими са следните предварителни приготовления:

  • 1 бр. тенджера
  • 200 мл. олио
  • малък котлон без регулатор за силата
  • 1 бр. съквартирант
  • стая в общежитие с размери 15 кв. м.

Преди няколко години аз и моя съквартирант Димитър Тодоров Димитров
(а.к.а Митака) решихме да обявим война на полуфабрикатите и се заехме
да готвим най-простото нещо на света след пържените яйца - миш маш!

От опит знаех, че рязането на зеленчуци отнема много време (поне на мен
ми отнема много време) и за да не губим излишно време решихме
предварително да затоплим олиото. За целта в студената тенджера
сложихме към 200 мл. олио, включихме котлона и поставихме тенджерата
върху котлона. Аз като по-опитен готвач предложих да захлупим
тенджерата с капака и за да се затопли олиото по-бързо. Така и направихме.

Според изчисленията ни за около 30 минути трябваше да сме нарязали
всички зеленчуци и да сме разбили яйцата. Започнахме да режем и по
някое време Митака правилно забеляза, че тенджерата леко вибрира, при
което даде умната идея да преместим капака малко в страни, колкото да
има отвор "да диша". Гласувахме и демократично извършихме споменатото
действие. В резултат тенджерата спря да вибрира.

След няколко минути забелязахме, че от тенджерата плавно започва да
излиза бяла, леко миризлива пара с характерна за олиото миризма.
Тенджерата стоеше стабилно на котлона, без да вибрира и без да мърда
от мястото си. Поздравихме се за правилното решение да оставим малък
отвор между капака и тенджерата!

Продължихме да режем зеленчуците, но след още няколко минути
забелязах, че парата, която излиза от тенджерата вече не е бяла, а сива
и излиза не плавно, а на огромни кълбета дим. Всъщност нямаше да
обърна внимание на този факт, ако и двамата с Митака не бяхме започнали
неистово да кашляме от задух.

Решихме, че проблемът става много сериозен, когато забелязахме, че прозорецът
на стаята ни е покрит с мръсен сивкаво-черен слой, през който не се вижда навън
(а беше ранният след обед, някъде към 15:00, ясно, слънчево време).

Котлонът вече бе достигнал максимумът си в отделянето на топлина, което в
комбинация с олиото в тенджерата доведе до обилно отделяне на чисто черна
пара.

Решихме, че миш-машът ще почака и първо трябва да оправим проблема с
тенджерата. За целта Митака хвана тенджерата за ушите с дебела хавлиена
кърпа, а аз от любопитство отворих капака...

Оттук нататък действието се разви мого бързо!

... в резултат на което от тенджерата излезе огромен облак черен пушек. Добре,
че беше този пушек, за да се отдръпна назад, защото явно след като той излезе,
в тенджерата проникна кислород от малкото останал чист въздух наоколо, в
резултат, на което олиото пламна и Митака се оказа с тенджера в ръце, бълваща
огън на височина около половин метър!

За щастие вече имахме опит от предната година, когато без да искам запалих един
дървен стол, а и само преди семица се бях борил с метлата, която също пламна,
докато гонех една хлебарка с дезодорант и запалка. Между другото така и не
разбрах защо столът започна да гори. Използвах само една капачка от буркан,
малко фитил от свещ, два грама парафин, счупена на две части кибритена клечка
и половин шише етилов спирт!

Но да се върнем на историята! С изключително прецизни и бързи действия аз
пуснах чешмата в стаята да тече, а Митака сложи все още горящата тенджера
в мивката. Чу се невероятно съскане, а огънят (вече в газообразно състояние)
под формата на огромно кълбо с диаметър около един метър се запъти към
тавана като междувременно обра всички паяжини и очерни стената и входната
врата. Още около минута от тенджерата излизаше бял дим, а в стаята се носеше
гъста мъгла, от която се задавяхме.

Излязохме от стаята като оставихме входната врата отворена, за да се проветри.
В резултат всеки, който минаваше по коридора покрай нашата стая се задавяше и
пожелаваше добро здраве на майките ни!

В крайна сметка нищо лошо не се случи. След два дни в стаята отново можеше да
се диша нормално, а черният дим придаде нов оттенък на олющената боя.


Каква е поуката от историята?

Ако ще готвите - използвайте котлон с регулатор!

А най-добре ползвайте полуфабрикати!

© Иван Давидов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Може да се поспори по въпроса - чий пламък е за Гинес! Защото аз от тиган съм го правила 2 м и нещо
    Поздрав за миш- маша!
  • Вие сте неосъзнатаюи пиромани
    Усмихна ме...
  • Добре дошъл и от мен! Явно силата ти не е в готвенето, така че продължавай с писането и да живеят полуфабрикатите!
  • Ееее!Аз нощеска правих номера с хлеабраката и дезедоранта.Сега на стената в стаята ми има едно голямо черно петно.За сега продължавам да обвинявам комшията,майка ми се прави,че ми вярва...А определено разказчето си заслужава.Поработи върху стила си.Съветвам те да го удариш на английски хумор.Нещо в стил Удхаус.Би ти паснало идеално.
  • Благодаря за настроението
  • "докато гонех една хлебарка с дезодорант и запалка"
    Позната болка за всеки студент!
    Хубаво пишеш, може би малко попреиграваш със силата на думите и обстоятелствеността, но ми харесва...
    :D :D :D от мен 6
  • Надявам се да сте си взели поука от историята!
Предложения
: ??:??