Гледам нов филм от Казахстан. Те напоследък са го ударили на исторически филми. Нали трябва да обединяват народа, все още неизживяващ се единен и делящ се на жузове /джузове/. Тоест – кланове.

Държавата не създава нация – няма, например, белгийска нация, там тя обединява две големи области – Валония и Фландрия, отделно малки региони.

А в Казахстан – пък и в цяла Средна Азия – е по-зле. Кланове, родове, групи, семейства… Сещам се как Баурджан Момиш-ули споменаваше, че бил от рода на конниците /сухи, високи/, а негов приятел – от съдиите /ниски, пълни/. И тогава гоподминах като екзотика. А после научих някои неща и разбрах защо слез 1917 година има Туркестан, малки княжества и области, а сетне е проведено административно деление почти в днешния вид. Но това е тема за друг път.

Но казахите упорито се опитват да създават своята история – чрез филми, книги, „исторически“ изследвания се изкарват наследници на Чингиз хан. Макар да са дошли по тия земи доста след империята му.

А сега – „Томирис“. Фирм за известната царица Томирис /Тамирис/, описана от Херодот. Оставяме настрани, че скитите /където е и племето масагети/ са в племенен стадий и тя е била регентка на сина си, който е трябвало да стане вожд. Един от многото скитски вождове…

Легендата разказва, че армията й побеждава персите на Кир Велики и го убива. Томирис нарежда да потопят главата му в кожена торба с кръв. Да се напие…

Е, дребна подробност е, че има негова гробница, където е погребан и където – според хрониките – Александър Македонски се покланя. Но има легенда, нали…

Казахите представят масагетите като свои предшественици. Пак дребна подробност – скитите са индоирански народ, а казахите тюрки. И, разбира се – сред скитите няма никакви казахи. Техните племена се появяват поне петнадесет века по-късно.

Важното е държава да има, история ще се измисли…

Класически пример е с Македония. Чиито граждани твърдят, че са наследници на древна Македония. Така де – какво като историците говорят за гръцкия характер на някогашните македонци, а после кой ли не си е хвърлил семката там… Нещо повече 0 няма и следа от някогашните елини, египтяни и така нататък древни народи. Обаче…

Та даже ОФИЦИАЛНО българите са заемали тези земи. . Защото все забравяме Мадарския надпис и хрониките. Разказите за ДВЕТЕ български държави на Балканите – на кан Аспарух и брат му кан Кубер. Втората държава е разположена на Керамисийското поле /по всяка вероятност – Битолското днес/, а после се слива с първата.

Но – македонците са убедени /от сръбската пропаганда!/, че племето на Филип и Александър си е живло тихо и кротко, земите му влезли в земите на Санстефанска България, потомците говорели и пишели на български, твърдели, че са българи и изведнъж им просветнало /под лъчите на сръбските фенери/ какви истински македонци са, разровили из душите си запазеното македонство и…

Много държави са „създадени“ изкуствено. Или на базата на откровена лъжа.

Никога не е имало Византия, например. Никога! Няма документ, хроника, надпис от онова време, където да е наречена Византия. Имало е могъща държава – Източна римска империя. С един римски император /особено след Ромул Августул/…

Само че преди два века немски историци измислят Византия. За да остане една РИМСКА държава. Прословутата Свещена римска империя на немския народ… Абсурдно наименование, но…

Още повече, когато императори са били и немци и испанци, че даже франки. Първият – Карл Велики. Още не французин /Франция не се е появила/, обаче – римски император…

То и владетелите се измислят. Класика – Наполеон назначава своя маршал Бернадот за шведски крал… Та и сегашната кралска фамилия е налице, при това броящи се за натурални шведи…

И защо не? Руските императори след Петър Първи са почти все немци, с голям напън можещи да се приемат за Романови, британските крале след Вилхелм, наречен за благозвучно по английски Уилям, са си нормани, а сегашната династия откровени немци, приели името Уиндзори, за да скрият немското Сакс-Кобург и Гота /рода на представящия се за цар бивш премиер/.

Измислени държави – много. От Лихтенщайн, Люксембург, Андора до бившата Чехословакия, Финландия /шведска, руска, накрая с подарен суверенитет/, нашата комшийка Румъния…

Която е особенно интересна. Вижте музеите им. Експонати от 2 – 3 век, после отиват на 15 век. Ама са потомци на даките! И римляните. /Напомням за чудесния филм на Сержу Николаеску „Даките“, както и слабото продължение „Колоната на Траян“/

А даките са едно от многото тракийски племена. Много от които са имали царе – погледнете нашата история. Само дето император Траян завоювал земите зад Дунава и след стотина години Рим ги изоставя. Границите му стават Рейн и Дунав, не им трябват грижи с нецивилизованите племена.

Тоест – римското влияние ЗАД Дунава е било кратко време /историческо/. И не дава смислени основания за твърдения, че тамошните хора са потомци на римляните. Та ОТ ТАЗИ страна на Дунав римската власт е била няколко века повече…

Обаче – земите зад реката са станали български. Заселвали се разни племена, омешвали се хубаво, а през Второто българско царство тази територия се управлявала от български чиновник. Наричан войвода.

Което обяснява защо останалите незавзети от османците земи са били управлявани от хора със сан войвода или княз. Никога цар! Даже при създаването на румънската държава /малко преди Третото българско царство/назначеният за престола взема титла крал…

На Балканите никой владетел не смее да се обяви за цар – няма политическо, историческо, династическо основания. /Един сръбски крал посмява, но след смъртта му наследниците се коронясват като крале/…

И така – обобщено за Румъния. Даките са разбити от римляните, скриват се по пещерите и дванадесет – петнадесет века по-късно се появяват, обявяват се за римляни и…

/За размисъл – град Търговище, Букурещ – буку роща, през него река Дъмбовица, румънски исторически герои като Влад Цепеш, Тудор Владимиреску, Дан – Йордан и т.н. . Продължават да се състезават с македонците по историческа наглост…

Ами така се създават държавите – фантазия, мерак, манипулация в изкуството…

Накрая – за вечната ни дружба с руснаците. Има една книга на С. Скляренко – „Светослав“. За киевския княз. Преведена е на български отдавна. Не е лоша като литература.

Обаче – да четеш как викингите на княза превземат Преслав, другаруват с българите, рамо до рамо се бият срещу ромеите, че ги и побеждават? Това е особено интересна фалшификация, резултатът от битката е друг/… И описание на грандиозното погребение на княз Светослав – макар печенежкият вожд Кура да е направил от главата му чаша, стар степен обичай…

Да, през 60–те години подобни книги са били необходими и за СССР, и за идеологически промивки у нас…

Но такава е историята – приказка, в която трябва да се вярва. Иначе ще почнат едни въпроси… И ще изплуват едни отговори…

Та човек да загуби вярата и да почне да мисли сам…

Което не е полезно – ни за властта, ни за него си…