Взираше се в лицето й, от което бяха останали сякаш само очите. Толкова се беше смалило, че те изглеждаха още по-големи. Под тях имаше дълбоки тъмни кръгове. Закръглените й скули се бяха стопили и розовият цвят бе станал жълтеникав. От очите й закапаха сълзи и той я прегърна. Ръцете му усетиха тялото й толкова крехко и мъничко, че се уплаши. Отдръпна се и отново се взря в лицето й:

- Мел, ти си болна! Какво ти е? Толкова си отслабнала!

Тя се отдръпна, избърса с ръкав сълзите си и каза:

- Добре съм! Бях болна, но се оправям вече.

- Оправяш се?! Та ти си се стопила! Какво ли е било, когато си била болна?

Мел стана:

- Искаш ли да ти направя кафе?

- Всъщност, не съм вечерял и съм много гладен. Ти вечеряла ли си?

Тя се смути:

- Ами... не очаквах гости. Нямам нищо за вечеря...

- Добре, тогава да излезем да вечеряме навън.

- Не ми се излиза. Да си поръчаме пица!

- Пица? След почти цяла година в Италия, искаш да си поръчаме пица? - шеговито възропта той.

- Е, все пак не всички сме били толкова дълго в Италия... някои от нас изобщо не са ходили там! – тя се усмихна дяволито, приела шегата му  -  Но ти предлагам компромисен вариант – да поръчаме китайска храна. Ето ти телефона, поръчай каквото искаш!

След половин час те седяха в кухнята. На масата бяха наредени няколко вида китайска храна и сосове, пица, салати и една бутилка бяло вино. Пит разказваше за живота си в Италия и се мъчеше да не гледа Мел, която бавно и насила отхапваше от парчето пица и сякаш не ядеше любимата си „Маргарита”, а беше подложена на инквизиторски мъчения. Накрая, с чаша вино в ръка,  се върнаха в хола. Мел угаси лампите и дълго гледаха светлините отвън и мълчаха. Тя се беше  облегнала на златистите си възглавнички, а той, седнал в краката й, разсеяно подръпваше пръстите на ръката й.

- Няма ли да си идеш вкъщи?

- У дома няма никого! Дейна и Алекс са при родителите й в Денвър.

- Значи наистина дойде при мен? – сънено прошепна тя.

Пит замълча, защото не знаеше как да й отговори. Защо тя се учудва толкова? Винаги е бил до нея, когато е била сама.

- Мел, не знаеш ли, че... – „Какво говоря аз? Боже мой, сигурно съм луд да й казвам, че я обичам!”

Обърна се към нея – Мел спеше! Отдъхна си облекчено. Стана и отиде в спалнята. Влезе със затаен дъх, досега не беше влизал тук и му се струваше, че влиза в „светая светих” на тази къща. Но едновременно с това търсеше да види следи от доскорошното присъствие на Дерек. Нищо не му го подсказа, нищо в тази стая не загатваше дори за неговото пребиваване. Пит отново въздъхна с облекчение. Въздухът му се стори застоял и той отвори прозореца. Леглото, кой знае защо,  му изглеждаше така, сякаш отдавна никой не беше лягал в него. Пит погледна в раклите, намери спалното бельо и със замах смъкна постланите чаршафи. Застла с нови, чисти завивки, подреди го – възглавници, заметнато одеяло... Усети, че гали с пръсти това ново легло... Сърцето му се блъскаше в гърдите... „Какво е това? Какво става с мен?”. Отиде до прозореца и дълбоко пое влажния нощен въздух. После пренесе Мел в спалнята, зави я и тихо затвори вратата.

Отиде в кухнята и се зае да разчиства масата от остатъците от вечерята. Изхвърли всички опаковки и отвори хладилника, за да прибере полупълната бутилка с вино. Известно време гледаше невярващо. Хладилникът беше празен! Съвсем празен! Погледна камерата – празна, нямаше дори любимият на Мел сладолед! Само в охладителя за плодове скучаеше една повехнала ябълка! Какво беше това, за Бога? Как може един хладилник да бъде празен? Прегледа шкафовете – нищо, освен кутия чай и пакет сухо мляко. Никакви консерви, никакви подправки, нищо! Да не би Мел да има проблеми с парите? Не беше я попитал с какво се занимава сега! Изглежда, не ходеше на работа, но какво правеше? Тя винаги се справяше много добре с финансовите си дела. Той се учудваше, че толкова млада имаше толкова точна представа за водене на домакинство и разпределяне на парите си. Родителите й й бяха завещали известна сума, която не беше кой знае колко голяма, но Мел изразходи една съвсем малка част от нея, с която направи ремонт на къщата и я обзаведе. Беше му разказвала, че майка й била страхотна готвачка, учила в най-реномираните европейски школи. Пит смяташе, че Мел е истински талант в готвенето, но тя твърдеше, че й липсват уроците на майка й. В последните години на гимназията една от майчините й приятелки често я ангажираше да приготвя студените бюфети и шведски маси за празниците, които организираше агенцията й за кетъринг. Парите, които Мел получаваше за тази работа й даваха възможност да живее спокойно и едновременно да учи. Но какво беше положението сега, Пит нямаше представа. Може би, след като се омъжи за  Дерек, е спряла да работи? Но чак да беше фалирала? И Дерек да се разхожда така спокойно из Милано, кучият му син! И оная дългокрака Джина, Лучия или каквато беше там: чао, Дерек! Утре, утре ще разбере каква е тази работа!

Пит влезе в кабинета, там беше компютърът на Мел. Прахът по него показваше, че доста отдавна не е използван. Почисти го и прати на сътрудниците си мейл за неотложните неща. После легна на дивана в хола и пак му се стори, че лилавите вълни се плискат покрай него.