Никълъс даде знак на конферансието, един дребен, облечен в жълто-черно трико като оса, който кимна, за да покаже, че е разбрал, при което антените на главата му се разклатиха напред-назад. След като оркестърът изсвири песента до края, осата обяви:

- Моля за внимание! Моля всички за внимание!

Цялото пъстроцветно множество впери очи в него. Много от маскираните хора бяха присъствали на коледни партита и преди. Коледните поздравления от господа управляващите бяха традиция, която се спазваше. Сега беше любопитно кой как се е маскирал. След речите вече официално щяха да свалят маските. На сцената пръв се качи испанският благородник Реймънд Луис.

Без да изпуска червената рокля от очи, Хенри тръгна надолу по стълбите. Докато беше по-високо я виждаше, после, слязъл от сцената за малко я изгуби. За момент се изплаши, но разбутвайки хората, почти до края на кръга я зърна и нейното неподвижно взиране в тълпата беше по-смущаващо от очакването на пристигането й.

***

Ханк прегледа списъците, от поканените бяха дошли почти всички. Набра номера на Лили:

- Ало, скъпа? Мисля, че приключих за днес. Слагай вещерската шапка и идвай! Ехей, господине! – последното отнасяше за един мъж, който беше прекосил обширното фоайе толкова бързо, че думите на Ханк го спряха почти пред вратата на залата. Мъжът се обърна и втренчи в него тъмните си очи. „Сякаш е трескав...” – помисли си Ханк, докато мъжът приближаваше.

- Не можете да влезете без покана!

- О, покана! Аз май имам покана, би трябвало да е тук, при Вас...

- Вие сте Питър Маршал, гостът на Мелани?

- Да – мъжът кимна и от това движение дългата му коса се разроши – Тя вътре ли е?

„Доста дълга коса имаш, друже!”

- Да, вътре е! – подаде му поканата – Заповядайте, можете да участвате в томболата, просто я пуснете в сандъчето.

- Благодаря – усмихна се Питър Маршъл и понечи да тръгне към залата.

- Един момент, господине! – спря го отново младежът – За да влезете, Ви трябва костюм и маска!

- Маска ли? – Пит досега не беше взел под внимание, че партито е маскарад, както и подминаваше факта, че младежът срещу него носи черна плоска шапка с широка периферия и домино. Добре, той не беше изминал хиляди мили, прелитайки пространството от Италия до Ню Йорк, за да позволи сега на едно такова дребно нещо като някаква маска да му попречи да види Мел. Извади банкнота от портфейла си:

- Как се казваш? – попита Пит.

- Ханк, господине – гледаше дългокосия с любопитство.

- Слушай, Ханк, искам да наема шапката и доминото ти! – и му подаде банкнотата.

Ханк свали шапката и маската.

- Ще Ви дам и бонус! – усмихна се той.

След малко Пит имаше червен копринен пояс, черна къса наметка и чарна шапка.

- Според мен изглеждате чудесно като Зоро! Не чак като мен, но все пак добре! – каза Ханк и му подаде една черна лентичка. Видя въпросителния поглед на Пит и добави – За косата!

Пит отново се запъти към вратата, но отново спря:

- Искате да кажете, че вътре всички са с маски, така ли?

Ханк кимна.

- А как ще позная Мел? – въпросът, зададен по-скоро на самия себе си, отколкото на младежа, издаваше отчаяние. Но Пит беше решен да я открие въпреки всичко, затова отново тръгна към залата.

- Почакайте, господине! – спря го гласът на Ханк.

Пит го погледна въпросително.

- Тя е маскирана като Кармен, ще я познаете, няма друга с такава червена рокля!

В очите на мъжа светна такава радост, че Ханк преглътна лекото си смущение. Гледа известно време вратата, затворила се след този нов Зоро и поклати глава. За втори път тази вечер издаде Мелани Хънт, надяваше тя да не го убие като разбере, но като знаеше, че съдружниците й готвят изненада, а също и това, че тя очакваше този мъж, можеше и да му се размине. Ханк се усмихна самодоволно, в края на краищата Кармен беше негово творение. Негово и на Лили, неговата бяла вещица. Той откачи от закачалката до стената зелен цилиндър, извади и зеленото сако на Св. Патрик. Лили щеше да е доволна, тя обичаше зеления цвят.

***

Мел стоеше като вкопана. На няколко крачки зад нея беше вратата и тя не знаеше какво я спира да се обърне и да си тръгне. Тя не искаше да бъде тук. Не искаше да слуша шумния празник на хората, не искаше да слуша коледните пожелания, които се произнасяха на сцената. Беше дошла с някаква отчаяна надежда, че може би Пит е дошъл, но щом й казаха, че не е надеждата си отиде и остана само отчаянието. Вече й беше все едно, че Никълъс иска тя да е тук. И без това нямаше да я познае, какво, ако си тръгне!

- Няма ли да пуснете поканата си? – стресна я гласът на скелета, който обикаляше около вратата и приканваше всички да участват в томболата. При дамата в червено дойде специално, тъй като държеше пъстрото картонче в ръка и сякаш не знаеше какво да прави с него. Тя пъхна поканата си в отвора.

- След речите ще изтеглят печелившите, наградите са хубави! – каза й скелетът и отиде на мястото до вратата.

На сцената вече се бе изправил Патрик Джоунс в зелено-кафявия си килт и сако с лъскави копчета. Речта му наистина не се изчерпи с „Весела Коледа на всички!”, но и не беше дълга. Това се хареса на множеството и то възторжено заръкопляска след краткото му приветствие. Поклонът му предизвика усмивка дори у Мелани. Тя все още не беше мръднала от мястото си, когато на сцената застана една позната фигура. Макар и маскиран, Никълъс не можеше да бъде сбъркан.

- Добър вечер на всички! – каза той – Разбрах вече, че предпочитате кратки речи...

При тези думи тълпата весело задюдюка, но Фантомът на операта направи знак:

- Обещавам да бъда максимално кратък... Всички знаете вече, че в началото на идната година започваме ново производство. Това ще бъде мащабен проект и ще позволи да задържим броя на работните места, а и да отворим нови след време. Това е добра новина, нали?

Чу се едно многогласно „Дааа!” и Никълъс продължи:

- Зад този проект стоят много хора, които вложиха много труд, много усилия и много желание да го осъществят. На повечето от тях това им е работата, но имаше и такива, които работиха за осъществяването на проекта, без това да влиза пряко в задълженията им, нищо повече – работиха по това освен настоящата си работа.

Докато говореше Никълъс видя, че Хенри е на крачка от Кармен, за миг му мина през ум, че ако Ханк е сгрешил и това не е Мелани, ще стане голям гаф, но нямаше начин, щеше да рискува.

- Сега искам да ви представя една дама, на чиято работа и добра воля дължим финализирането на проекта по най-добрия начин.

Мелани, скрита зад червената си маска, слушаше речта на Никълъс. След всяка дума осъзнаваше, че става дума за нея и за сделката, но това беше мисъл, която обсебеното й съзнание все още не можеше да възприеме.

Никълъс гледаше с тревога неподвижната червена фигура. Ако беше Мелани защо не реагираше?

- И така, представям ви... Всъщност, може би тя ще предпочете сама да се представи... – и той се обърна към червената рокля – Ела, прекрасна Кармен!

Вече нямаше никакво съмнение, всичко това се отнасяше точно за нея, затова Никълъс държеше тя да присъства! Мел излезе от вцепенението и се огледа. Хората се озъртаха наоколо търсейки Кармен. Един пират с превръзка на окото, в когото със секунда закъснение позна Хенри, се доближи и я хвана за ръка. Усмихна й се:

- Хайде! Ела! – и я поведе към сцената.

„Това наистина ли се случва?!”. Сцената уж беше далече, а сякаш за миг се озоваха в подножието на стълбите й. Никълъс й подаде ръка и тържествено я заведе до горе. Множеството долу се вълнуваше. За пръв път се случваше нещо такова. Беше любопитно какво ще стане нататък. Никой не обърна внимание на черната маската с широкополата шапка и късия плащ, която влезе през вратата, в момента, в който Кармен потъна в множеството. Зает да търси червената рокля, Пит отначало не обърна внимание на сцената и на хората на нея. Вглеждаше се в жените и търсеше тази, заради която бе прелетял небето от Европа, докато гласът от микрофона не го накара да погледне натам и да затаи дъх.

- Мисля, че Кармен е твърде изненадана, за което й поднасям извиненията си, но все пак искам да ви я представя... – Фантомът на операта се обърна към червената маска и свали своята. Гледаше я очаквателно и тя макар толкова удивена най-после разбра, че Никълъс очаква същото и от нея и че това би трябвало да е благодарността за сключването на сделката. Нейният звезден миг! Като че ли някой друг вдигна ръката й и свали червеното домино от лицето й. Всички видяха една заруменяла, смутена и прекрасна жена. Никълъс я прегърна, някой изръкопляска, цялата зала поде това и дълго ръкопляска и вика „Браво!”. Някои познаваха Мелани, а останалите просто се радваха, че няма да се затварят работни места и приветстваха тази, която е спомогнала за това. Само един човек в залата не ръкопляскаше. Той само стоеше, вперил очи в най-красивата жена, която беше виждал някога...Най-жадуваната и мечтана жена и вече бе толкова близо до нея... Пит понечи да тръгне напред, но спря. Нека да получи своя час слава, беше го заслужила!

На сцената Никълъс отново взе думата:

- Дами и господа, представям ви Мелани Хънт, бъдещият мениджър Технологии и иновации на „MTS индъстрийз”!

„Това наистина ли се случва?!” Тя не вярваше на ушите си! Тя беше зашеметена! Значи не напразно й намекваха за повишение! Но това не беше просто повишение, това беше... отговорност и тя не знаеше дали... Повече няма да мисли! Повече не можеше да мисли, защото отвсякъде се чуваше: „Браво! Честито! Поздравления!”. Дадоха й микрофона и тя не разбрала, че е включен, съвсем спонтанно каза:

- Само не очаквайте да говоря! – това тя искаше да каже на Никълъс, но беше чуто от цялата зала и предизвика смях. Почувства се както на презентацията пред Максуел. За първи път огледа хората пред себе си, откъде дойде това топло спокойствие в сърцето й? Усмихна се:

- Наистина не очаквайте да държа речи! – погледна към Никълъс и Хенри – Благодаря ви за тази изненада и ми напомнете после да ви се разсърдя, че ме изложихте пред толкова много колеги...

Тълпата гръмко се закикоти, Мелани продължи:

- Пожелавам Весела Коледа на всички и приятно забавление!

Тя огледа още веднъж залата, стори й се, че там, извън пъстрото море, близо до вратата един зелен Св. Патрик й се поклони, а бялата вещица до него й направи реверанс. Примигна, сигурно й се привиждаше! И точно тогава... не, това не можеше да е истина! Мелани се олюля! Точно пред сцената се бе изправил някой. Още се виждаше пътеката между хората, които бе разбутал, за да мине...сякаш беше разделил морето, за да стигне до нея. Още преди да махне черната си маска Мелани знаеше кой стои пред нея. Сърцето й го позна преди очите, никой друг не го успокояваше така и едновременно с това го вълнуваше до безумие. Тя не смееше да мръдне, да не би видението да изчезне, но то не изчезваше, а я гледаше отдолу със своята дяволита усмивка. Пит протегна ръце към нея, а Мел се втурна надолу по стълбите на сцената. Още една крачка и тя падна в прегръдките му. Нищо вече не беше важно, нищо вече не беше тъжно, дори това място не беше абсурдно... Сърцето й бе преизпълнено с ново и светло чувство, което променяше всичко наоколо. Това ли е то, щастието? Вкопчена в прегръдките на Пит, Мел разбра, че това е любов. Любов, която направи света толкова мъничък, че се побра в обръча на двете му ръце. Тя бе там, в този обръч и не искаше нищо друго, освен да бъде там завинаги.

***

Леглото на Мел беше топло, меко и уютно, но дали щеше да е такова, ако снощи не я беше положил в него? Това се питаше Пит, изправен на лакът и загледан в разпилените по възглавницата кестеняви къдрици. Искаше му се да проследи с пръст очертанията на профила й, но щеше да я събуди... а тази нощ не бяха спали много. Той е търпелив, ще почака докато тя се събуди... от друга страна не беше ли предостатъчно търпелив вече? Нежно целуна топлото й голо рамо и продължи с устни надолу към лакътя. Мел отвори очи, но не помръдна. Пит вдигна глава, лешниковите й очи бяхо толкова близо. Вместо „Добро утро” той се наведе към устните й. Никога нямаше да се насити на целувките им!

- Боже, какъв глупак съм бил! Колко много време загубих! – промърмори той, заровил нос в гънката между шията и рамото й.

Тихият смях на Мел избликна точно до ухото му. Погледна го, тъмните му очи бяха пълни с цялата любов, на която бе способен и всичката беше само за нея! И винаги е било така! Тя е тази, която бе загубила толкова много време! Престъпно много време!

- Няма да губим повече време, нали, Пит?

Той дяволито вдигна вежди:

- Не, слънчице, имаме и да наваксваме! – и започна да покрива с целувки всички непокрити места по тялото й.

Телефонът й завибрира на нощното шкафче, не му обърнаха внимание, но когато се включи и звука се наложи Мелани да го вдигне:

- Ало!

Отсреща се чу бодрият глас на мистър Стронг:

- Готова ли си за важна сделка, Мелани?

- В момента сключвам най-важната сделка в живота си, Никълъс!

Никълъс Стронг затвори доволен – това беше най-успешната сделка, наистина!

К Р А Й