Как Слънцето стана жълто

   Някога, много много отдавна, живеели две жълти пеперуди. Те били невероятно красиви и щастливи заедно - по цял ден летели и се радвали на света.
По това време Слънцето не било жълто, каквото е сега, а нямало цвят. То било много нещастно от това и тайно завиждало на двете жълти пеперуди за тяхната окраска.
Един ден двете жълти пеперуди кацнали на едно клонче край горския поток, весело разговаряйки за това колко е красив света. По същото време вятърът също се разхождал там и без да иска закачил с наметалото си клончето, на което стоели двете пеперуди. Едната паднала в поточето и започнала да вика за помощ, но другарката й не можала да я спаси и замолила водата да я пусне. Смилила се водата и оставила падналата пеперуда на едно камъче край брега. Но когато пеперудата се помъчила да размаха криле и да литне, те били толкова мокри, че тя дори ме успяла да ги помръдне и започнала да плаче, защото да лети за нея било като въздуха за нас, хората. Другата пеперуда, която много я обичала, не знаела какво да прави. Тогава водата й рекла, че трябва да попита мъдрата сова как да помогне на своята приятелка.
Когато узнала за случилото се, совата замислено я погледнала и рекла:
- Единственият, който може да ти помогне, е Слънцето, но то е много далеч оттук - ще трябва да летиш три дни и три нощи, докато стигнеш дотам.
Това било наистина трудна задача, но пеперудата въобще не се замислила, а веднага хвръкнала да дири Слънцето. Три дни и три нощи летяла тя без почивка, водена от обичта си към другата жълта пеперуда. И така, точно когато и последната капчица сила я напускала, тя най-накрая кацнала на Слънцето и го поздравила. То било учудено какво търси пеперудата при него и тя му разказала за злополуката край потока. Тогава Слънцето й казало :
- Ще ти помогна, но само ако ми дадеш цвета си в замяна!
- Но какво ще бъда аз без своята красива жълта дреха!
-Това е моето условие, инак напразно си дошла при мен!
Въздъхнала пеперудата, но тя толкова обичала своята приятелка, че се съгласила да даде цвета си на Слънцето. То веднага се преобразило в ослепителна жълта светлина и пратило един лъч към горския поток и той веднага изсушил водата от крилете на намокрената жълта пеперуда.
След три дни и три нощи, пепепрудата , която дала цвета си на Слънцето, най-сетне се върнала и веднага отишла при жълтата си приятелка:
-Здравей, къде ще летим днес?
- Но аз не те познавам, коя си ти?
-Аз съм твоята приятелка, летяхме винаги заедно!
- Махай се оттук, лъжкиньо, моята приятелка беше жълта и красива, а ти си сива и грозна, как смееш да се наричаш моя приятелка!- и отлетяла.
А пеперудата, която дала цвета си на Слънцето, била толкова засрамена от своята сивота и грозота, че започнала да живее само нощем, за да не я гледат другите. И от тогава насетне нейните потомки, щом видят жълта светлина, се мъчат да оцветят крилата си в нея, за да си върнат приятелството и обичта на своята красива приятелка.