Какво да ти кажа, политам внезапно и гледам живота си от високо. Всичко е без цвят, без чувство, всичко е еднакво и тежи. Всеки ден, всяка нощ, седмици, месеци, години. Нищо не се променя.
Какво да ти кажа, че съм щастлива, че не съжалявам. Никой не е безгрешен. Грешките учат, понякога се поправят. Но има и такива, които оставят празнина, отварят бездна. И падаш все по-надолу, не можеш да направиш нищо... И когато най-накрая стигнеш нещо, когато паднеш на нещо тогава боли най-много. Мислиш, че си намерил нещо, но се заблуждаваш. И въпреки всичко се изправяш, трябва! С цялата мъка, с целия товар продължаваш напред. Не се опитваш само, а продължаваш. И ако случайно по пътя намериш някой, с който да споделиш товара си, извадил си късмет. Ако не, ще го носиш сам цял живот! Ще те препъва, ще те събаря, ще ти тежи. Когато най-малко очакваш, ще те възпира, ще ти пречи. И ще е така до края! Ще се освободиш чак когато изчезнеш, когато душата ти умре.
© Петя Все права защищены