5.05.2012 г., 15:04

Какво да ти кажа

1.1K 1 0

Какво да ти кажа, политам внезапно и гледам живота си от високо. Всичко е без цвят, без чувство, всичко е еднакво и тежи. Всеки ден, всяка нощ, седмици, месеци, години. Нищо не се променя.

Какво да ти кажа, че съм щастлива, че не съжалявам. Никой не е безгрешен. Грешките учат, понякога се поправят. Но има и такива, които оставят празнина, отварят бездна. И падаш все по-надолу, не можеш да направиш нищо... И когато най-накрая стигнеш нещо, когато паднеш на нещо тогава боли най-много. Мислиш, че си намерил нещо, но се заблуждаваш. И въпреки всичко се изправяш, трябва! С цялата мъка, с целия товар продължаваш напред. Не се опитваш само, а продължаваш. И ако случайно по пътя намериш някой, с който да споделиш товара си, извадил си късмет. Ако не, ще го носиш сам цял живот! Ще те препъва, ще те събаря, ще ти тежи. Когато най-малко очакваш, ще те възпира, ще ти пречи. И ще е така до края! Ще се освободиш чак когато изчезнеш, когато душата ти умре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...