Какво е любовта?

    Нека ти кажа, че любовта не се описва с думи или влюбени погледи. Всеки човек има право да обича и да бъде обичан, както ти, както и аз, както и дори едно невръстно дете, застанало на улицата, просейки комат хляб. Не мисли, че само ти заслужаваш обич. Не е вярно! Искам да погледнеш дълбоко в душата си, в сърцето си и да се замислиш колко често казваш: „Обичам те!” на хората около теб. Помисли колко души заслужават да чуят тези думи от твоята уста. Замисли се колко лесно е да кажеш тези така мечтани за някои хора две думи, от които зависи как ще ги накараш да се почувстват. Искам да ти покажа, че онзи, който стои отвън, на студеното, който се бори за живота си всеки ден, заслужава поне малко любов, но не чрез думи, а чрез действия. Ти ми казваш, че ме обичаш. Добре! Вярвам ти! Но… Но само го казваш! Покажи ми, че тези думи значат нещо за теб. Ако нещо ти пречи да ми покажеш колко ме обичаш, тогава никога повече не смей да ми ги кажеш! Защо? Защото от теб очаквам действия, а не само думи! Но преди всичко, което съм намислила да напиша, ще ти дам един съвет. Първо се научи да обичаш себе си, такъв какъвто си! След това го признай пред себе си, а по-късно и пред другите. Докажи си, че се обичаш, че се цениш, че можеш да разчиташ на себе си. След това вече може да кажеш на близките си, че ги обичаш. Накрая, ако ти стигнат силите, кажи на мен, тази която стои до теб и те подкрепя винаги, когато имаш нужда. А аз ще те науча как да доказваш тази твоя любов на другите. Ако те ти повярват, че ги обичаш, то тогава и аз ще ти повярвам. Но до тогава ще изпитвам едно вътрешно съмнение, но няма да ти кажа, ще те чакам да бъдеш сигурен в думите си. Искам да можеш не само да ги казваш. Нали разбра? Всичко е толкова просто. Не само казваш, а и доказваш. А колкото до всички останали хора, всички които се нуждаят от мъничко любов, само ще ти кажа, че те може би очакват точно теб, точно ТИ  да им кажеш заветното: „Обичам те!”.  Сигурна съм, че и те ще ти отговорят със същото, но те ще могат да ти докоснат душата още преди да си отворят устата. Само с един мил поглед... това ще ти покаже, че си постигнал най-желаното в живота: споделената любов. Защото от личен опит знам, че всеки се бори за това, че всеки прави всичко възможно да я изпита. И когато успее, ех, когато успее.. чувството е неописуемо. Прекрасно. Утопично. Бленувано. Изведнъж имаш прилив на енергия, зареден си с толкова доброта, толкова голямо желание да се наслаждаваш на всеки момент от този сън наречен Любов. Та... любовта е блян, сън, желание да се докоснеш до душата на другия, да почувстваш, че си обичан е най-хубавото чувство на света. Неописуемо е! Казват, че любовта променя човека. Може и да са прави. Може наистина тя да го променя, но е към по-добро, към по-възвишено. Любовта за мен е уникалното чувство, стаено дълбоко в душата и сърцето ти. То се крие до момента в който не почувства, че някъде там има човек, който може да го извика на повърхността, да му вдъхне куража да живее там.  След време, много време, чувството става по-силно, добива желанието да се опълчи срещу всичко и всеки, само и само, за да защити човека, който му е помогнал да се установи на повърхността. И когато успее да го защити, тогава вече всичко е наред. Каквото и да се опита да ти поднесе  животът, знаеш, че има нещо, което ще е с теб винаги когато се нуждаеш от него. Това нещо е любовта!