Какво съм аз...

Какво съм аз....

                  ... за теб

Аз съм тръпката, преминала през тялото ти, когато потънало в спокойствие спи...

Аз съм малката струйка вода, стекла се по брадичката ти, сякаш избягала от нещо важно, което предстои...

Аз съм последната капка от дъжд буреносен, която свенливо докосва лицето ти, което, кой знае защо, така силно гори...

Аз съм индиго, копиращо емоциите ти не на листа, а в душата ти по много пъти...

Аз съм коричка хляб върху езика на бедняка... (не ял с дни, оставил я да се разтопи...) усещащ сладостта на хляба и вкуса незаменим...

Аз съм последният лист от отворена книга, която държиш - скрил в себе си целия смисъл на написаното с тъй силна омая, че искаш да останеш там... да се потопиш в един друг свят - свят на разкош и разгулна мисъл...

... един свят, в който има дъга, родена от моето сърце... моята душа...

... и ще виждаш как подпряла съм длан на ствола небесен и толкова цветен, а в очите ми оня плам, който само аз нося...

... а в очите ми оня свян, който само аз излъчвам, когато смутено стоя прикрила гърдите си с ръка пред твоите очи, алчно раздиращи дрехата ми стара и разкриват една красота...

дето и аз онемявам....

дето и аз, кой знае защо, не ценя... не оценявам...

може би, защото съм сляпа

и за себе си нямам очи...

за себе си нямам душа, чрез която да се видя...

да се прегърна дори...

и колко е странна...

и колко е нелепа...

тази ирония, облечена в кожа и камшик...

жалкост някаква...

едно самобичуване...

една доброволност в една слепота

една отказаност

да приема красотата на Аз-а си...

Надниквам зад пердето, зад което стоя - свила себе си в топка с плътност на Вселена една и навеждам ресници, пълни с тъга...

И питам: Какво съм аз...?!

Може би съм просто Мечта, пълна с ягодов крем и фунийка с вафлен състав, разтапяща се в твоята мъжка ръка...

Може би съм оня конец, който късаш и навиваш на пръста си изговаряйки букви пълни със съдбовност и броиш: А, Б, Е,... Я...

Коя съм аз...

Локвичка пълна с РОМАНС, стояща на Пътя голям...

Която колите и хората заобикалят

И до  която  само ТИ СПРЯ и прокара пръсти по повърхността ми студена, занемяла от страх...

Аз съм първата шепа вода, плиснала лицето ти след сън...

Аз съм първата глътка кафе за деня ти...

Аз съм последният слънчев лъч, докоснал нозете ти - преди тъмното да стане Господар и звездите да изгреят...

Аз съм меката кърпичка с дъх на парфюм, скрита в джоба на сакото ти, която вечер, след изморителен работен ден, поставяш на лицето си... заключил се в стаята си, изпънал крака на големия фотьойл...

И, затворил очи, вдъхваш мечтата си за Теб и мен...

Една мечта превърнал във Фетиш, криещ и отричащ го всякак...

Коя съм аз.... и дали искам да знам...

Чувствам, че съм АРОМАТ

разпръснат над главата ти, от който полудяваш, изпълнен със сласт и не искаш да знаеш за Света, защото аз  съм  ТВОЯ СВЯТ - един свят пълен с Нежност и аромат на Романс...

Какво съм аз...

Една Луна...

Една Звезда...

Една жена с име на Фея...

Аз съм ТЯ...

Твоята детска мечта от приказката за Питър Пан...

Аз съм ТЯ - жената с воал, под който онемял ще се скриеш ...

Това съм аз...

                 ... за ТЕБ!

                                   ЕДИН СБЪДНАТ БЛЯН!

                                   БЛЯН С ИМЕ  НА ФЕЯ...

                                                                                                       Л-Е

http://www.vbox7.com/play:37550d04