Глава четиридесет и първа
За първоначалното натрупване на капитала
И влязох да пийна една минерална водица в бар-бараката на Иван, комшия по село, далечен по манталитет човек. Какво да правя – Митето се бави, трябва да се свия за малко до някой радиатор. А пък и с Иван имахме малко приказка за наши си, селски работи.
- Иване,- викам – Иване, съсед си ми на село, пиенето си пия при теб, ама лоши работи правиш. Защо нощес си прескочил оградата ми? Къде е изчезнала пъстрата кокошчица, а?
А Иван сяда насреща ми и ме успокоява:
- Комшу, защо издребняваш за една кокошчица? Виж сега, аз бизнесмен ли съм? Съм. А кокошчицата капитал ли е? Е. Аз от селото ли съм? Да. Значи кокошчицата е селски капитал, сега аз притежавам капитала, а ти искаш, кой знае, защо да ти давам отчети за капиталовите работи. Вместо да си траеш, да защитаваш селския капитал, да закриляш нас, селските бизнесмени, ти задаваш ненужни въпроси за произхода му. Какво искаш- капитал от чуждо село ли да навлезе тук? Не си патриот ...