Глава двадесета –  и тръгна словото

Таман стана дядото, и на екрана се появи Той… Знаете КОЙ…

С поредното слово към нас – немитите наивни деца на демокрацията Му:

-  Ами засрамете се най-после… Вижте как живеят другите, поучете се, променете се… Хванали чашите и вилиците, гълтате и лапате, та ушите ви плющят… Какво е това – ракия, сланина… Вредни са, много са вредни! Ей затова ще ви дръннем един данък върху тях – да се научите как се яде и пие вредно нещо… Самоконтрол трябва, самоконтрол… А вие… Нова година… Добре, празник – празник… Но не може ли малко по-скромно така… Пуснали всичките печки, палнали лампи и гирлянди, телевизорите работят, уредби гърмят… Ми ще ми развалите енергийната система… Ама ха! Аз се опитвам да вържа баланса, вие харчите ток… Какво като е празник? По-скромно…Нашироко се научихте да живеете, нашироко… По улиците кола до кола… Какво като са втора употреба? Автомобили са – лукс, небивал досега лукс… Знаете ли колко коли е имало в България преди век? А сега? Нашироко я карате… И ще плащате! Какви магистрали ви направих… За чудо и приказ… И се грижа за тях – почвам им ремонтите веднага след откриването. Заради вас – да можете сутрин да палнете автомобила и след три часа да пиете кафе в Солун? Какво като нямате пари? Време имате – цял ден ли си търсите работа? Затова ще плащате – данък, винетки, гражданска отговорност… За лукса…

Почнах да ви санирам блоковете, ама нещо се дърпате… Давайте да почнем, пък после ще видим кой кум, кой сват, кой ще плаща масрафа… За вас е – живота ви оцветявам…

А вие наистина живот си живеете… Пък сте неблагодарни – протести, недоволства, все някакви компромати вадите… Тия кредити да не ги вземам за себе си директно? За вас са… Магистрали, тангенти, спортни зали, стадиони, аули… Строя, но благодарност не виждам… Само едни лоши приказки и карикатурки…

Вдигнахме пенсиите, вдигаме и винетките. Баланс трябва… Какво процентите? Е, има малка разлика, но това е технически само… Ей го – така става. Нефтът падна наполовина, ние също свалихме бензина с някой процент…

Изобщо – живот си живеете, казвам ви. И ударението е на живеете…Но ще се разберем, ще видите. Едно ще станем. Вие сте прости, аз съм прост – затова се разбираме…