Глава двадесет и осма – за нашето евроатлантическо цивилизоване
Ама пак не тръгнахме веднага, защото на Митето му дойде музата. И взе да прави коктейл от политика, евроатлантизъм и народопсихология, добавяйки малко политиканстваща политпсихиатрия. Ама цяла реч му дръпна. И ние бая време го слушахме – колкото за по две малки с разредител:
- Рекоха ни умни хора, че единственият начин да стъпим за повече време в Европа било да приемем цивилизования неоколониализъм. И след като разни изостанали хора, дето мислят с понятия от Възраждането, надават неразумни вопли на възмущение, зрелите новокапиталистически поданици на чорбаджийска България кандисват.
Заговорва вековният опит и решават, че това е добра идея, че не бива със старомодни глупости като „свобода”, „независимост” да се спира историческия прогрес. Та нима негрите щяха да бъдат по-щастливи в дива Африка, отколкото в цивилизоването робство? В големите плантации те са успели да видят, чудят, научат туй-онуй, да се докоснат до истинска ...